Изобретения, погубили своите създатели

Професията на учения или изобретателя понякога може да е не по-малко опасна от работата на пожарникаря, тъй като изследователите си имат работа с неизвестното. Излишна смелост, трагична случайност или просто безразсъдство – и ето че някои изобретения убиват своите създатели.

Виктор Франкенщайн е вероятно най-прочутият учен, погубен от собственото си творение. Този герой от романа на Мери Шели открива начин за превръщането на неживата природа в жива, благодарение на което успява да създаде чудовище от различни части на починали хора и да му даде живот.

Ужасявайки се от резултата на своите експерименти, Франкенщайн бяга, оставяйки чудовището на произвола на съдбата. Без да намери място за себе си сред хората, чудовището се озлобява и убива цялото семейство на учения, а после – и него самия.

Тази история е измислена, но учени са погубвани от своите изобретения не само във фантастичните романи.

Фаталната кръв

През 1926 година в Москва е създаден Институт по преливане на кръв, който се оглавява от учения, лекар, философ, писател, икономист и болшевик Александър Богданов. Богданов изобретява обменна трансфузия (на човек едновременно му вливат чужда кръв и вземат част от неговата собствена) и активно я пропагандира като радикално средство за подмладяване на организма. От 1924 до 1928 година Богданов си прави 11 преливания. Дванадесетото се оказва смъртоносно за учения. През март 1928 г. Богданов обменя кръв със студента Колдомасов. И при двамата след операцията се развиват усложнения. В резултат студентът оцелява, а Богданов умира.

За смъртта му са изказвани различни хипотези – от заразяване с туберкулоза до убийство и самоубийство. Съвременните лекари смятат, че ученият е загинал поради несъвместимост между неговата и кръвта на Колдомасов по резус фактор.

Ломоносов и Рихман опитомяват електричеството

Георг Рихман е руски физик с немски произход. Заедно с Михаил Ломоносов той се занимавал с изучаването на електричеството, по-конкретно – атмосферното. За изследване на последното Рихман конструирал специален уред: на покрива на къщата, където живеел ученият, бил поставен железен прът, от който към една от стаите отивал проводник, към който били прикрепени метална линия и копринен конец.

Смъртта на Георг Рихман. Wikipedia

Ученият измервал отклонението на нишката от линията с помощта на квадрант и по такъв начин съдел за силата на атмосферното електричество. По време на поредната буря през юли 1753 г. ученият се приближил към уреда и според свидетелства на очевидци бил убит от „бледосиньо огнено кълбо“. Това била кълбовидна мълния – природно явление, обяснение на което никой не е открил и до днес.

Хората се учат да летят

Мечтата на хората да полетят се е отразила например в мита за Дедал и Икар. Не е известно имал ли е Икар реален прототип, но в летописите от средните векове се срещат споменавания на хора, които подобно на Икар се опитвали да летят на самоделни крила.

Рискованите им експерименти почти винаги завършвали с травми, а понякога – и със смърт. Например източният средновековен филолог Исмаил ел-Джухари, съставител на тълковен речник на арабски език с обем около 40 000 думи, загинал при изпитание на дървени крила, скачайки с тях от покрива на джамия в град Нишапур. Смята се, че това се е случило през декември 1003 година.

По-нататъшната история на въздухоплаването изобилства от подобни примери. През 1912 година френският шивач Франц Райхелт решил да изпробва плащ-парашут от петия етаж на своя дом, изобретен по негови собствени чертежи. Първите експерименти, в които изобретателят пускал манекени, облечени в плаща парашут, били успешни и той продължил да усъвършенства разработката.

Франц Райхелт и неговия парашут. Wikimedia Commons

По-нататъшните опити не оправдали очакванията на Райхелт. Той обвинявал за всичко липсата на достатъчно висока площадка за тестване на парашута и в края на краищата получил от парижката полиция разрешение за провеждане на експеримент на Айфеловата кула.

Този път изобретателят се готвел да скочи сам. Независимо от уговорките на познати той осъществил това си намерение. Плащът парашут подвел създателя си и той се разбил в подножието на кулата.

След година се разбил румънският изобретател и авиоконструктор Аурел Влайку. Влайку е роден в Трансилвания, получил инженерно образование в Будапеща и Мюнхен, служил в австроунгарските войски, работил като инженер в автомобилния завод на компанията Opel в Германия. Напускайки Opel, през 1909 година той се преместил в Румъния, където се заел с конструирането на самолети на професионално ниво.

Влайко загинал в опит да прелети Карпатите на един от построените от него самолети. Точната причина за катастрофата не е известна, предполага се, че Влайку е загубил управлението на самолета при кацане.

Аурел Влайку със самолета A Vlaicu II.   Wikimedia Commons

Инженерът успял да създаде един планер и два самолета, проектът за третия едва бил започнат, а работата по него завършили приятелите и колегите му.

Да си мислим, че в наше време такива неща не се случват, е голяма заблуда. През 2009 година компанията Avcen завършила разработката на прототип на летателния апарат Jetpod. Това бил неголям самолет, като от фантастичните филми за бъдещето, където всички летят по въздуха, вместо да се возят на автомобили.

Според замисъла изобретението трябвало да бъде използвано за неголеми прелети в града, например за патрулиране или превозване на пътници на аеротакси. При изпитанията през 2009 година самолетът се разбил заедно с основателя на компанията разработчик Майкъл Дакре.

Заплетената история на гилотината

Вероятно най-известното изобретение, погубило своя създател, е гилотината. Според легендата именно с нейна помощ бил екзекутиран изобретателят на „машината на смъртта“ Жозеф-Игнаций Гилотин. При по-внимателно разглеждане се оказва, че в тази история всичко е било различно.

Да започнем с това, че Гилотин не е изобретил оръдието за екзекуции, получило впоследствие неговото име. Той само предложил през 1789 година използването на гилотината в замяна на по-малко хуманните методи за умъртвяване, приети по това време – като отсичане на глава с меч или обесване.

Копие от гилотината от XVI век в Халифакс, Нова Скотия.     Wikimedia Commons

Преимуществото на гилотината била скоростта на операцията, докато обезглавяването с меч често изисквало няколко удара, а агонията в процеса на обесване можела да продължи дълго.

За изобретател на гилотината, използвана във Франция, се смята лекарят Антоан Луи, но той не я е измислил от празен лист – подобни изобретения се използвали от XVI век в Англия и Шотландия.

Смъртта на Жозеф-Гилотин в резултат на обезглавяване също е мит. Той е починал от естествена смърт в Париж през 1814 година, но по случайно съвпадение лекар от Лион, който също носел същата фамилия, бил обезглавен с гилотина, откъдето дошло и объркването.