Разлятото мляко* не интересувало Томас Едисън. „Разливал съм доста“, пише американският изобретател през 1911, „и въпреки че аз го помня дълго, другите го забравят бързо.“
Почти век след смъртта му все още нищо не е забравено за Едисън – включително и моментите на метафорично разливане на мляко. Архивите в националния исторически парк Томас Едисън в Ню Джърси съдържат приблизително 5 милиона страници оригинални документи с успехите на Едисън в сферите на звукозаписа, киното и електрическата енергия, но също и с провалите му – къщи от цимент, електрически химикали и говорещи играчки, пише Smithsonian.
„Ежедневието ни е препълнено с предварително записани звуци. Те са навсякъде“, казва Карлийн Стивънс от музея Смитсониън. „Почти невъзможно е за човек от XXI век да си представи време, в което не е имало подобно нещо като записан звук.“ Но е имало. През 1877, на 30-годишна възраст, Едисън пречупил тази „звукова бариера“ и чрез своя станиолов фонограф записал звук за първи път и след това го възпроизвел.
Въпреки че Едисън намирал играчките за начин да се възползва от потенциала на фонографа си, нестабилната станиолова записваща повърхност не била годна за пазара. Трябвали много подобрения, за да може изобретението на Едисън да се фокусира върху пазара – производството на говорещи кукли.
През април 1890 всяка кукла, която излизала от работилницата на Едисън в Ню Джърси, била висока 55 сантиметра, тежала почти 2 килограма и била с порцеланова глава и дървени крайници. В тялото на всяка бил вграден миниатюрен модел на фонографа.
Конусовидният говорител бил насочен към множество дупки в гръдната област на куклата, а записващата повърхност била гравирана с 20-секундни изпълнения на известни детски песни, сред които „Мери имала малко агне“ (Mary Had a Little Lamb), „Джак и Джил“ (Jack and Jill) и „Хикъри дикъри док“ (Hickory Dickory Dock). С постоянно навиване на лостче, разположено на гърба на куклата, детето можело да слуша различни приспивни песнички.
Това било важен етап: говорещата кукла на Едисън е първият опит да се възпроизвежда звук за забавление и комерсиална употреба. Това е също и първият познат случай на наемане на хора като озвучители – около 18 млади жени, работещи във фабрики, които рецитират на висок глас отделен запис за всяка кукла.
Но всичко се провалило.
Веднага щом започнали продажбите, се появили оплаквания – лостчето падало лесно, звукозаписната повърхност се повреждала, качеството на звука било лошо. „Връщат ни доста играчки и смятаме, че нещо не е правилно“, пише представител на Horace Partridge & Co., бостънска фирма доставчик на играчки. „Пет или шест са върнати, защото частите не били здраво захванати, други – защото не говорят, а имаме и случай от Салем, в който се твърди, че след едночасово използване звукът започнал да се губи, докато накрая не се разбирало нищо.“
Само няколко седмици след пускането в продажба Едисън изтеглил куклите от пазара. Не е ясен точният брой на продадените кукли. Според едно изчисление около 2560 кукли са изнесени от фабриката в Ню Джърси, но изглежда, всъщност са продадени по-малко от 500. Но днес куклата на Едисън е рядко съкровище.
В търговските записи на Едисън пише, че 7500 напълно сглобени кукли останали пакетирани в склада в Уест Ориндж в Ню Джърси. Налице били и стотици части, чакащи да бъдат сглобени. Това, което било определено от един вестник през 1888 като „Невероятните играчки, които г-н Едисън прави за добрите малки момиченца“, е било осъдено две години по-късно в друг вестник като „плоско, неприятно виене“ на записаните думи. Едно заглавие на Washington Post гласи: „Говорещи кукли: Щеше да е по-забавно, ако се разбираше какво казват“.
Едисън искал да оправи техническите проблеми и скоро решил да произведе подобрена версия на куклата. Но уменията и отдадеността му не били достатъчни да прескочат проста бариера – пазара. Цената на куклата – 10 долара за кукла без дрехи и 20 долара за облечена кукла – била много висока (еквивалентната цена за 2015 би била 237 и 574 долара).
„Мисля, че Едисън въобще не е разбирал от търговия“, казва Пол Израел от университета Рътджърс и автор на книгата „Едисън: живот на изобретения“ (Edison: A Life of Invention). „Той бил много по-добър в произвеждането на технологии, рекламирани и продавани от други хора.“
„В провалените експерименти Едисън е виждал начин да се учи, да добива знания“, добавя Израел. „Но когато нещо се провали на пазара, а куклата е сторила точно това, няма път напред. Едисън не се е питал „Защо това се провали? Маркетинг? Икономика?“. Не. Той никога не се е интересувал от това.“
Въпреки усилията на Томас Едисън да направи нов дизайн на куклата, фабриката му е била в дълг от 50 000 долара и не е била одобрена за заем, който да даде възможност за направата на второ поколение кукли. С характерния си оптимизъм той продължил напред.
„Куклата за кратко се смятала за брилянтна, но се провалила на пазара“, казва Стивънс. Това било експеримент, който имал нужда от подобрения, но на пазарния свят времето е всичко. „Понякога поговорката, че „ранно пиле рано пее“ е вярна, но понякога този, който е пръв в нещо, показва всичките си слабости и идва друг, който прави подобренията.“
Стивънс посочва смарт часовника на Apple като съвременен пример за усилията на Томас Едисън да слее нова технология (фонографа) със стара (куклата). „Понякога се получава, друг път – не“, завършва Стивънс.
*It’s no use crying over spilled milk (Няма смисъл да се плаче над разлято мляко) – поговорка, която означава, че човек не трябва да се ядосва за грешки, които не може да поправи.
