Изригване от нищото

Дори децата знаят, че в живота нищо не идва от нищото, макар теорията на Големия взрив да твърди точно обратното.

В този опит обаче малко количество течност на дъното на бутилката изведнъж ражда червена субстанция в обем, който няколко пъти превишава този на бутилката. Зад този процес стои един от най-древните биохимични механизми, които имат голямо значение за нашата жизнена дейност.

Водородният пероксид – а именно водата лежи в основата на този опит – е много неустойчиво съединение. Веществото, състоящо се от два атома водород и два атома кислород, се разлага на кислород и вода дори при отсъствие на каквито и да било външни стимули.

Но този процес протича много бавно. За да го ускорим значително, е достатъчно да добавим малко количество катализатор. Едва забележимите следи от присъствие на мед, желязо, манган и дори йони на тези метали са способни да предизвикат бурна реакция на разлагане.

Водородният пероксид (така иначе се нарича прекисът, или познат още като перхидрол) е много опасен за живите същества. За да се разложи H₂O₂ на кислород и вода, се прилага ензим, наречен каталаза. Каталазата се съдържа почти във всички живи организми, включително и в дрождите, които се използват в този опит.

Прекисът е течност с плътност 1,4 г/см³. Отделящият се при разлагането му кислород е газ, един грам от който заема цели 700 см³.

Разбира се, за опита е използван едва 3-процентов разтвор на водороден пероксид, но и това е достатъчно при разлагането му да се отдели газ в обем много повече от изходния.

За да се види отделящият се кислород, той се улавя в сапунени мехури. За тази цел в разтвора на прекиса се добавя веро.

© Популярная механика

На снимката е изобразен най-зрелищният, но не финален момент от експеримента. За да не се запълни цялото студио с тази странна субстанция, тя е събирана в найлонова торбичка дълго преди от водородния пероксид да престане да се отделя кислород.

За достоен резултат може да се смята отделянето на пяна в количество, способно да запълни поне три изходни бутилки. В пластмасова бутилка се наливат 200 мл 3-процентов разтвор на водороден пероксид (перхидрол), който се продава по аптеките. Вместо него може да се използва белина, която също се изготвя на основата на H₂O₂. Долива се миещото средство, като най-подходящи са средствата за миене на съдове (веро). Обемът е около половината на обема на прекиса, тоест 100 мл. Добавя се хранителна боя. Най-добре да се използва именно боя за храна – не защото тя ще се яде (което не се препоръчва), а защото в тези бои не се съдържат катализатори на разлагането на водородния пероксид. Маята се разтваря в топла вода, като се използва отделна стъклена чашка. Това не е толкова просто – маята се слепва на бучки. Необходимо е търпеливо да се разтвори чаена лъжичка мая в 50 мл вода, а след това да се остави да постои пет минути. Разтворът с маята бързо се изсипва в бутилката с прекиса и започват наблюденията. При късмет реакцията ще протече толкова интензивно, че пяната буквално ще изскочи от бутилката.

Популярная механика