Изригване от нищото

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Популярная механика
Антония Михайлова

Дори децата знаят, че в живота нищо не идва от нищото, макар теорията на Големия взрив да твърди точно обратното.

В този опит обаче малко количество течност на дъното на бутилката изведнъж ражда червена субстанция в обем, който няколко пъти превишава този на бутилката. Зад този процес стои един от най-древните биохимични механизми, които имат голямо значение за нашата жизнена дейност.

Водородният пероксид – а именно водата лежи в основата на този опит – е много неустойчиво съединение. Веществото, състоящо се от два атома водород и два атома кислород, се разлага на кислород и вода дори при отсъствие на каквито и да било външни стимули.

Но този процес протича много бавно. За да го ускорим значително, е достатъчно да добавим малко количество катализатор. Едва забележимите следи от присъствие на мед, желязо, манган и дори йони на тези метали са способни да предизвикат бурна реакция на разлагане.

Водородният пероксид (така иначе се нарича прекисът, или познат още като перхидрол) е много опасен за живите същества. За да се разложи H2O2 на кислород и вода, се прилага ензим, наречен каталаза. Каталазата се съдържа почти във всички живи организми, включително и в дрождите, които се използват в този опит.

Прекисът е течност с плътност 1,4 г/см3. Отделящият се при разлагането му кислород е газ, един грам от който заема цели 700 см³.

Разбира се, за опита е използван едва 3-процентов разтвор на водороден пероксид, но и това е достатъчно при разлагането му да се отдели газ в обем много повече от изходния.

За да се види отделящият се кислород, той се улавя в сапунени мехури. За тази цел в разтвора на прекиса се добавя веро.

© Популярная механика

© Популярная механика

На снимката е изобразен най-зрелищният, но не финален момент от експеримента. За да не се запълни цялото студио с тази странна субстанция, тя е събирана в найлонова торбичка дълго преди от водородния пероксид да престане да се отделя кислород.

За достоен резултат може да се смята отделянето на пяна в количество, способно да запълни поне три изходни бутилки. В пластмасова бутилка се наливат 200 мл 3-процентов разтвор на водороден пероксид (перхидрол), който се продава по аптеките. Вместо него може да се използва белина, която също се изготвя на основата на H2O2. Долива се миещото средство, като най-подходящи са средствата за миене на съдове (веро). Обемът е около половината на обема на прекиса, тоест 100 мл. 004Добавя се хранителна боя. Най-добре да се използва именно боя за храна – не защото тя ще се яде (което не се препоръчва), а защото в тези бои не се съдържат катализатори на разлагането на водородния пероксид. Маята се разтваря в топла вода, като се използва отделна стъклена чашка. Това не е толкова просто – маята се слепва на бучки. Необходимо е търпеливо да се разтвори чаена лъжичка мая в 50 мл вода, а след това да се остави да постои пет минути. Разтворът с маята бързо се изсипва в бутилката с прекиса и започват наблюденията. При късмет реакцията ще протече толкова интензивно, че пяната буквално ще изскочи от бутилката.

Популярная механика

Категории на статиите:
Искам да знам · Процеси

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори