Изследване показва как Венера се е превърнала от рай в ад

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Венера
Ивайло Красимиров

Венера наистина е адски място! Това е най-горещата планета в Слънчевата система, с атмосферни температури, които са достатъчно горещи, за да разтопят олово.

Във същото време въздухът също е токсичен шлейф, съставен предимно от въглероден диоксид и дъждовни облаци от сярна киселина. И въпреки това, учените предполагат, че Венера някога е била много различно място, с по-хладна атмосфера и течни океани на нейната повърхност.

За съжаление всичко това се е променило преди милиарди години, когато Венера преживява вълнуващ парников ефект, променяйки пейзажа в адския свят, който представлява днес.

Според проучване на международен екип от учени, подкрепено от НАСА, може би всъщност наличието на океан на първо място е причинило Венера да изпита този преход.

Освен че е изключително гореща, на Венера няма почти никакви промени в температурата между деня и нощта, нито в течение на годината. Това се дължи на изключителната плътност на нейната атмосфера (93 пъти по-голяма от налягането на земната атмосфера) и бавното въртене на планетата.

В сравнение с относително бързото въртене на Земята от 23 часа, 56 минути и 4 секунди, на Венера са нужни около 243 дни, за да завърши едно завъртане около своята ос.

Също така трябва да се отбележи, че Венера се върти в обратна посока на Земята и повечето от другите планети (ретроградна ротация). Между това много бавно въртене, плътната изолираща атмосфера на планетата и прехвърлянето на топлина от ветровете в долната атмосфера, температурите на повърхността на Венера никога не се отклоняват много от средните 462 ° C

Астрономите подозират, че Венера може да се е въртяла по-бързо и в същата посока, както и Земята, което би било ключов фактор за поддържане на течен океан на повърхността на планетата (и може би дори на условия за живот). Що се отнася до това, което е причинило радикалната промяна, популярната теория е, че масивен удар с външен обект е забавил въртенето на Венера и дори е обърнал посоката й на въртене. Дали обаче това е така?

В тяхното проучване, което наскоро се появи в The Astrophysical Journal Letters, екипът, воден от Матиас Грийн (физически океанограф от университета в Бангалор) и негови колеги от НАСА и Вашингтонския университет, изпитват възможността не външен удар, а океан от ранната Венера да е причина за промяната.

Просто казано, приливите и отливите действат като спирачка за ротацията на планетата, поради триенето, което се генерира между приливно-отливните течения и морското дъно.

На Земята този ефект променя продължителността на деня с около 20 секунди на всеки милион години. За да определят доколко ранният океан на Венера е действал като спирачка за въртенето на планетата, Грийн и колегите му провеждат серия от симулации, използвайки специален цифров модел на приливите и отливите.

Екипът симулира каква би била Венера при наличието на океани с различна дълбочина и ротационен период, вариращ от 243 до 64 земни дни. След това те изчисляват скоростите на дисперсията на приливите и приливния въртящ момент, който би възникнал при различните вариации. Те открили, че океанските приливи биха били достатъчни, за да забавят въртенето на Венера с до 72 земни дни на всеки милион години, в зависимост от началната скорост на въртене на планетата.

Това предполага, че приливната спирачка може да е забавила Венера до сегашната й ротация само за период от 10 до 50 милиона години. Тъй като именно тази намалена скорост на въртене причинява океаните на Венера да се изпаряват от страната огрявана от слънцето, това води до парниковия ефект и приливното разрушаване ефективно лишава Венера от възможността да бъде обитаема за много кратко време от геоложка гледна точка.

Освен че предлага алтернативно обяснение защо Венера се върти по начина, по който го прави, това изследване може да прокара път към отговорите на някои от най-дълбоките мистерии на Венера. Както Грийн заявява в съобщение на университета в Бангор:
„Тази разработка показва колко важни могат да бъдат приливите и отливите за прекрояване на ротацията на една планета, дори ако този океан съществува само за около 100 милиона години, и колко ключови са приливите и отливите за превръщането на планетата в обитаема.“

С други думи, приливната спирачка може да е причината Венера да се превърне от свят, покрит с океан, който би могъл много добре да поддържа и живота, в гореща, адска среда, където нищо не може да оцелее. Тези изводи биха могли да имат значение и за изучаването на екзопланети подобни на Венера.

Следователно астрономите биха могли да приемат с известна доза на сигурност, че екзопланети, разположени близо до вътрешния край на техните звездни системи, около така наречените обитаемите зони, имат сходни периоди на въртене, които са резултат от забавяне, дължащо се на океаните им.

Може би, в един по-далечен ден, това изследване би могло също така да помогне да се информират бъдещите хора за възможните усилия за възстановяване на Венера “до това, което изглежда е била преди милиарди години“ – т.е. за нейното тераформиране.

Като се ускори ротацията на планетата, ще може значително да се намали парниковия ефект. След това трябва да се изпомпват тонове водород, за да превърнат гъстите облаци от атмосферен CO2 във вода (и графит), а Венера ще има обратно океаните си и хората ще имат друга планета, на която евентуално да живеят!

Но, разбира се, новите жители ще трябва внимателно да наблюдават приливите и отливите, за да попречат на планетата отново да се превърне в ад.

Тази статия е публикувана от изданието Universe Today.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори