Изследването на Марс – Космическа надпревара номер две

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Китайският апарат в марсианската мисия
Ивайло Красимиров

Астрономите ги наричат ​​„седемте минути на ужас“: смразяващият прозорец, в който космически кораб трябва да прелети 100 км през атмосферата на Марс и надолу към червената повърхност. При температури от 1000 ° C и изправени пред известни непредсказуеми ветрове, машината трябва да забави скоростта си от близо 20 000 км в час до около 3-4 км в час.

Голяма част от работата се извършва от специален топлинен щит, който сваля скоростта надолу; останалото се върши от свръхзвуков парашут.

Обикновено, само след няколко километра, сондата се откъсва от задната част на космическия кораб; след това се насочва към повърхността от миниатюрни ракети, които трябва незабавно да се отделят, след като сондата падне на повърхността, така че да не бъде увлечена в кратер. Ако всичко върви по план, след това сондата остава сама, безшумна в почти изцяло неизследван свят, върху който хората само са мечтали да стъпят.

Именно това опасно пътуване скоро ще извършат две конкурентни сонди, построени от САЩ и Китай. За НАСА важният ден е в четвъртък, 18 февруари, когато новият роувър, Perseverance (над три-метрово превозно средство с шест колела, приблизително колкото размера и теглото на автомобил Mini), ще пристигне в орбитата на планетата и веднага трябва да се спусне на повърхността.

Съперникът от Китай, космическият кораб Tianwen-1 пристигна в орбитата на Марс в сряда – 10 февруари и ще прекара три месеца в картографиране на планетата отдалеч, преди да се спусне на повърхността през май.

Пристигането на Китайската сонда стана само един ден след като сондата „Надежда“, построена от Обединените арабски емирства (първа за арабския свят), влезе в орбитата на Марс; за разлика от другите две, тя няма да слезе на повърхността. И трите бяха изстреляни през юли миналата година, когато Земята и Марс бяха в най-близката си точка при пътуването си около слънцето.

Това е момент на почти несравнимо вълнение за астрономите, които очакват тези три безпилотни мисии да ни научат повече от всякога за най-близката ни планета; включително, вероятно най-дълго обмисляният въпрос – дали някога е имало живот там.

Но присъствието на съпернически сонди от двете най-големи сили в света в рамките на месеци една от друга, дава старт на това, което историкът от НАСА Род Пайл нарича „космическа надпревара 2“: нова ера на геополитическа конкуренция в междупланетните пътувания.

„Всички сме готови да изследваме, за да разберем по-добре мястото си във Вселената“, казва професор Андрю Коутс, заместник-директор на Лабораторията за космическа наука „Мюлард“ в Университетския колеж в Лондон и главен изследовател на една от камерите на американската сонда. (работата му е да картографира мистериозната геология на планетата). „Мисля, че това е движещата сила на всички тези мисии – но разбира се има елемент и на национализъм.“

Ако първата космическа надпревара е била движена от конкуренцията на Студената война, втората може да се обясни до голяма степен с нарастващата икономическа мощ на Азия. От 2003 г. насам, когато комунистическото му правителство изпрати първия си човек в космоса (Ян Лиуей, бивш пилот на Народната освободителна армия), Китай изпълни три успешни кацания на луната – включително тази на Chang’e-4 през 2019 г., която стана първата сонда за кацане на далечната страна на Луната. Индия също има амбиции, като стартира 109 космически мисии от 2008 г. насам.

Трябва да споменем и драматичният спад в цената на космическите пътувания през последното десетилетие, което позволява на развиващите се икономики да получат „повече полезен товар в космоса за по-малко долари“, според Леонард Дейвид, автор на “Марс: нашето бъдеще на Червената планета“. Всъщност космическото приключение стана толкова достъпно, че сега милиардери като Джеф Безос и Илон Мъск се включиха активно в това действие.

Ако целта на първата космическа надпревара е била кацане на човек на Луната, блестящият трофей на втората надпревара в крайна сметка ще бъде кацането на човек на Марс.

Наречена на римския бог на войната, мистериозната Червена планета очарова хората още откакто е забелязана през телескопа от Галилео Галилей през 1610 г. Гледката през 19 век на нещо, което изглежда като интелигентно проектирани „канали“ на повърхността й, предизвика цяло поколение фантасти, като Хърбърт Уелс и Люис, които си представяха марсианците като раса от чудовищни ​​фигури или зелени човечета.

Тези идеи бяха разсеяни през 1965 г., когато американска сонда стана първата, която предаде снимки на планетата отблизо. Но дори тези изображения на почти красиво запустялата повърхност на Марс, изпълнена с кратери, с огромни каньони, вулкани и сухи езерни корита, само добави към нейната привлекателност.

Много неща може да се объркат; около половината от машините, изстреляни към Марс от 1964 г. насам, са катастрофирали. Малцина разбират това по-добре от д-р Колин Уилсън, физик от Оксфордския университет, който си спомня как е седял в къщата на своя свекър на Коледа 2003 г., вечерял и с едно око гледал телевизора, когато британската сонда „Бийгъл 2“ – за която той е построил инструмент за измерване на космическия вятър – губи контакт със Земята.

След това, през 2016 г., той е в контролната зала на Европейския център за космически операции и наблюдава това да се случва отново, този път с европейския космически кораб Schiaparelli.
„Гледахме екран, който показваше скок, съответстващ на радиосигнала“, спомня си той. „Парашутът беше отсечен много по-рано от очакваното – това беше първият сигнал, че нещо не е наред. Сондата отчиташе, че е на повърхността, когато все още беше 4 км над нея … след това падна последните 4 км. Шипът, който гледахме на екрана, просто изчезна. Всички трябваше да намерим план Б. “

Но ако марсианските мисии успеят, научните награди могат да бъдат феноменални. Основната цел на американската сонда е да намери онова, което от векове се изплъзва на учените: доказателство за живот на Червената планета. Сондата ще пробие около 6 см в скалистата повърхност; някои скали ще бъдат анализирани на борда за доказателства за историческия живот, а други ще бъдат събрани за връщане на Земята в края на това десетилетие. Сондата също така ще измерва вятъра и праха и ще се превърне в първата сонда за изстрелване на хеликоптер от повърхността на планетата – всичко това е полезно за разбирането дали климатът на Марс някога е бил благоприятен за живот, както и разбирането за климатологията тук на Земята.

Американският роувър също ще се опита да направи кислород от въздуха, като ако успее, ще направи крачка към евентуално изстрелване на ракета от марсианската повърхност – необходимост, когато един ден се опитаме да транспортираме хора до Марс и след това да ги върнем на Земята.

Китай е по-скрит по отношение на целите на собствената си сонда, но се знае, че Tianwen-1 ще търси наличието на лед в басейна на Utopia Planitia, който бъдещите човешки колонисти биха могли да използват като вода.

Колкото и важни да са научните цели поставени при тази космическа надпревара, при нея има и геополитически елемент. „Китай е на дълъг поход, за да се утвърди като водеща космическа нация“, казва Дейвид. „Те скоро ще започнат да изграждат своя собствена космическа станция в орбитата на Земята. Те продължават напред по програма за изследване на Луната.“ Някои западни анализатори смятат, че крайната цел на Китай е да създаде лунна база, която да използва богатите ресурси на Луната.

А американските военни стават все по-загрижени за тайните амбиции на Китай. Лойд Остин, новият министър на отбраната на президента Байдън, призова миналия месец Америка да приеме „лазерен фокус“ ​​върху запазването на военния си ръст над Китай, включително възможността за изграждане на „космически платформи“. Това става две години след като Доналд Тръмп стартира американските военно-космически сили.

„Виждаме, че водещата военна стратегия се премества от способностите за военни действия в океана, по суша или във въздуха, – към Луната и дори в космоса“, казва Дейвид.

Но астрономите искат да разсеят идеята, че навлизаме в нова ера на Междузвездни войни. Коутс посочва, че е имало голямо научно сътрудничество между американските, китайските и ОАЕ екипите, участващи в мисиите тази седмица, чрез Консултативната група по програмата за изследване на Марс.

„Да има различни мисии, изстрелващи се към Марс по време на пандемия – мисля, че има нещо наистина вдъхновяващо в това. Ще се опитаме да отговорим на големи въпроси за човечеството. „

По време на период на такива трудности на нашата планета, смята той, ние трябва да сме благодарни за нещо, което ни подтиква да гледаме към звездите.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена