Според изследване на астрофизици наскоро публикувано изображение обозначава първия път, в който виждаме формирането на планетна система.
Екипът е воден от Даниел Тамайо от центъра за планетарни науки към университета в Торонто (U of T Scarborough) и Канадския институт за теоретична астрофизика.
Учените открили, че кръглите дупки в дискът от прах и газове, който се завихря около младата звезда HL Tau, наистина са резултат от формирането на планети, пише Sciencedaily.
„Снимката на HL Tau е първото изображение на началните позиции на планети по време на тяхното формиране. Това може да е голям скок напред в умението ни да разбираме как се създават планетите“, казва Тамайо.
Изображението на HL Tau, направено през октомври 2014 от радиотелескопа АЛМА в пустинята Атакама в Чили, разбуни духовете в научните среди. Тези, които наблюдавали оригиналната снимка, твърдели, че най-вероятно точно планети са отговорни за издълбаните дупки, а други останали скептични.
Изказано е предположение, че дупките, особено външните три, не може да представляват формиращи се планети, защото са прекалено близо една до друга. Планети, толкова големи, че да издълбаят такива дупки, би трябвало да са буйно разхвърляни от силата на гравитацията и да бъдат изхвърлени от системата още в ранното ѝ развитие.
Но изследването на Тамайо е първото, което предполага, че дупките са доказателство за планетно формиране, защото са отделени чрез специална резонансна конфигурация. С други думи, тези планети избягват съкрушителните сблъсъци една с друга, защото имат специфични орбитални периоди и се разминават. Подобно на Плутон, който вече милиарди години избягва сблъсък с Нептун, въпреки че орбитите им се пресичат.
Тамайо създал две видеа, чрез които да покаже как ще изглежда HL Tau при резонансни и нерезонансни конфигурации. Системата може да бъде много по-стабилна при резонансната конфигурация и това е естествено състояние, към което се стремят планетите.
Системата HL Tau е на по-малко от милион години, радиусът ѝ е около 17.9 милиарда километра и се намира на 450 светлинни години от Земята в съзвездието Телец.
Младите системи като HL Tau са забулени от плътен облак от прах и газове и затова не може да бъдат наблюдавани с използването на видима светлина. Решаването на този проблем става с редиците на АЛМА – телескопи, разположени през 15 километра, които използват много по-големи дължини на вълните . Резултатът е досега невиждан достъп до изображения с висока резолюция, които според Тамайо ще продължат да революционизират изследванията за формирането на планети.
„Открихме хиляди планети около други звезди и голямата изненада е, че на доста от тях орбитите са много по-елипсовидни, отколкото на планетите в нашата Слънчева система“, казва Тамайо. Това откритие и бъдещите такива на АЛМА могат да бъдат ключът към свързването на тези открити планети с оригиналните им места на формиране.
Системата HL Tau остава стабилна за относително младата си възраст, но според Тамайо след милиарди години тя ще се държи като бомба със закъснител. В крайна сметка планетите ще се разпръснат, някои ще бъдат изхвърлени, а останалите ще поемат по елипсовидни орбити като тези, които се срещат при планетите около по-старите звезди.
Нашата Слънчева система, изглежда, все още не е преживявала подобен случай на разхвърляне. Бъдещите наблюдения може да ни дадат по-добра възможност да определим дали Слънчевата система е типичен пример, или е частен случай, който е идеално пригоден за живот.
„Ако по-нататъшни наблюдения покажат, че HL Tau е пример за типични начални условия на формиране на планети и около други звезди, това би значело, че Слънчевата система е изключително специално място“, отбелязва Тамайо.
Откритията ще бъдат публикувани в следващия брой на Astrophysical Journal.
