Извънземните… Ама че хитреци!

През 1948 г. Фред Цвики изказва идеята, че извънземните може да използват за придвижване в междузвездното пространство хвърляни върху звездите мощни термоядрени бомби, като така постепенно придвижват цели звездни системи в желаната посока. Евтино, без особени усилия и напъни цивилизацията се отправя на път заедно със звездната си система. Хитро, нали?

Питате какъв е смисълът от подобно нещо? Ами такава техника би ни позволила на нас, да речем, да достигнем район като Алфа Центавър за някакви си мижави хиляда години.

Четиридесет години по-късно Леонид Михайлович Шкадов разработва концепция на по-точно придвижване на звездните системи на големи разстояния. Всичко, което е необходимо за това, е просто да се създаде огромно сферично огледало, отразяващо част от излъчването на звездата обратно върху нейната повърхност.

Накрая светлинното налягане от самата звезда постепенно започва да я придвижва в необходимата посока, без каквито и да било енергийни разходи от страна на цивилизацията. Както и в предишния сценарий, огромната маса на светилото позволява да се задържат около него всички планети и астероиди и дава възможност на развитата цивилизация комфортно да се отправи към близката звездна система.

Струва ви се бавно? Но „превозът” с многомилиардно население в космически кораби ще изисква огромни разходи само за едните транспортни средства, да не говорим за енергията. В същото време вариантът на Шкадов си има работа с разход на енергия само за строежа на огледалото, което ще бъде функционално доста дълго време.

Разбира се, двигателят на Шкадов, тоест самото огледало, трябва да има размери милиони километри и дори при микронна дебелина устройството ще тежи едва ли не колкото цяла планета.

Но което за извънземните е лошо, то за нас може да е хубаво. Всъщност, отбелязва Дънкан Форган от Единбургския университет, такава мегаструктура сериозно ще повлияе на излъчването, идващо от звездата и достигащо земния наблюдател. Обикновено при транзит то формира характерната U-образна графика, всички колебания на която сочат за влиянието на мощни необичайни фактори, такива като петна на повърхността, екзопланети или… или двигатели на Шкадов.

Моделирайки различните възможни положения на такова гигантско огледало около звездата, ученият представил как биха изглеждали колебанията в неговото излъчване за земните астрономи.

Форган подчертава: невъзможно е да се объркат двигателите на Шкадов със звездни петна, тъй като петната се въртят заедно със своето светило, докато мегаструктурата не може да имитира това дори при цялото желание на нейните извънземни конструктори – най-малкото нейните свръхголеми размери няма да позволят да се върти със скоростта на звездата.

Кривата на изменението в светимостта на светилото, придвижвано от такъв ускорител, ще се набива на очи и не може да бъде замаскирана ефективно, смята шотландецът.

Всичко това е хубаво, но дори най-добрият начин да открием нещо няма да сработи, ако търсеният обект не съществува в природата. Каква е вероятността, че развитите извънземни цивилизации ще изберат пътешествие към друга посестрима с такъв начин на придвижване?

Колебанията в яркостта на звездата при нормално положение (горе) и при наличието около нея на двигател на Шкадов (долу).
© NASA, Duncan Forgan

Дънкан Форган смята, че за начало може да се приравни такава вероятност на една звезда на милион. В този случай близките любители на пътешествията барабар със звездите си ще се намират само на 1000 светлинни години от нас. Уви, ако наистина има такива, то ние дори не знаем още за тях.

Дори „Кеплер” е насъбрал данни за наблюдението само на 150 000 звезди. Това значи, че вероятността сред тях да има управлявана, не надвишава 15%. Така че, без да имаме подръка поне няколко пъти повече данни, е рано да говорим за реално откриване на подобна мегаструктура.

Източник: Discovery News