Мисълта да търсим братя по разум в Космоса изобщо не е отпреди 50 години, когато е създаден институтът SETI. Още древногръцките философи са мислели къде може да съществуват цивилизации от друг тип – не само на други континенти на Земята, но и извън пределите на нашата планета.
Мнозина смятали, че кръглата Земя се е родила в главата на Коперник. Нищо подобно. Древните гърци прекрасно са знаели, че Земята е кръгла и дори са я измерили точно. Те също така си представяли Вселената с доста по-голям мащаб от нашата планета. Но им било трудно да си представят, че само ние – земляните – сме такива умни и че във Вселената няма с кого да си поговорят. Минали години, а техника за връзка с други цивилизации така и нямало. За жалост първият практически опит да се открият братя по разум и да се установи с тях контакт се отнася към втората половина на XIX век.
Тогава смятали, че най-близката до Земята цивилизация може да е на Марс. Телескопите година след година ставали все по-качествени, астрономите виждали все по-малки детайли на повърхността на планетата. И ето че в средата на XIX век на Марс била открита мрежа от тънки прави линии. Първи ги разгледал италианският астроном Джовани Скиапарели. На италиански той ги нарекъл canali, като имал предвид, че това са просто линии, съединяващи тъмните петна на Марс, които традиционно се наричали „морета”, както лунните морета. Астрономите привикнали към този език и никой не си и помислял, че там има вода. Но при превода на английски canali-те станали canals и channels, а тези думи вече навеждат на мисли за изкуствен произход.
Началото на ХХ век е отбелязано с всеобща вяра в съществуването на марсианска цивилизация. Тъй като Марс не е далече, то следователно контакти с него биха били възможни. Появило се произведението на Хърбърт Уелс „Война на световете”, след това филм, а след това радиопостановки. До средата на ХХ век никой не се съмнявал, че Марс е населен и оттам всеки ден следва да се очакват пришълци, а ако не се очакват, то ние може да се опитаме да се свържем с тях. Още преди изобретението на радиото първите инженери, експлоатиращи телеграфните мрежи, очаквали сигнал от Марс. А щом на Земята се появило радиото, започнали опити да се чуят марсианците. Но те се оказали безрезултатни.
Първата техническа задача по търсене на извънземни цивилизации се появила в края на 50-те години. През 1957-а полетял първият спътник, а през 1959-а – първата междупланетна експедиция. Трябвало някак да се поддържа връзка с отлитащите далече от Земята космически апарати и се появили мощни предаватели, много чувствителни радиоантени и корабите, отлетели към Венера и Марс, имали сигурна връзка със Земята. Изчисленията показали, че тази техника позволява да се установи връзка и с близки звезди. Ако около тях има планети със същите приемници и предаватели, то ние бихме могли да си обменяме сигнали с тамошните цивилизации. Телевизионна картина тогава още не можела да се прати, но имало възможност да се изпращат ясни телеграфни сигнали – буква по буква, дума по дума.
От 60-те години, тоест вече над 50 години, се води непрекъснат мониторинг на Космоса за възможни сигнали от други звезди. Първоначално това били близки звезди, но техниката се развивала и в последните десетилетия астрономите прослушват сигналите от около сто хиляди звезди. Това вече е голям масив. Какво са 100 000 звезди? Днес знаем, че примерно всяка трета звезда има своя планетна система. Планети вече са открити, тоест това не е хипотеза. Всяка двайсета звезда има планета, подобна на Земята. Когато прослушваме стотици хиляди планети, сме сигурни, че сред тях има хиляди с условия повече или по-малко подобни на земните. На планетите с условия като на Земята рано или късно трябва да се породи живот. Земята ни убеждава в това – приблизително половин милиард години след като се е образувала, са се появили първите живи същества.
За какво говори фактът за мълчанието на Вселената? По-скоро за това, че ние нещо не правим както трябва, не търсим сигналите както трябва, макар че за последните десетилетия техниката е достигнала фантастична чувствителност. Да речем през 60-те години Космосът е прослушван на една честота, сякаш се опитваме да се настроим на една станция. Тогава трябвало да се избира на каква точно честота да се настроим. Но решили така: Космосът трябва да ни подскаже дължината на вълните, на които е най-добре да се общува на междузвездни разстояния. И той подсказал.
Вселената е запълнена с много разредено вещество – водород. Атомите на водорода предават много слабо излъчване на вълнà 21 сантиметра. От една страна, това е указание на каква дължина на вълнàта трябва да търсим сигнали, а от друга, това не пречи много да се открият те – чувствителният радиотелескоп, насочен към конкретния източник на радиоизлъчване, почти не чува шума от Космоса.
Изминало е половин столетие, а сигнали няма. За това време са изказани много идеи – може би не ги търсим на нужната честота. Сега сигналите от Космоса се прослушват примерно на един милиард дължини на вълните. Целият радиодиапазон е разбит на тънки диапазони и на всички се води прием на радиосигнали. Тук вече не можем да сгрешим. Можем да кажем, че не гледаме накъдето трябва, но ние вече сме гледали почти към всички, а сигнали продължава да няма. Сега трябва да се мисли как да се промени тактиката. Изказани са идеи, че не е достатъчно да се слуша – ако всеки слуша, но никой не предава, то така и ще си останем в неведение.
Тези идеи били възприети и през 1973 г. започнали първите опити за изпращане на радиосигнали в Космоса. Но изпращането не е приемане, за това трябва да се впрегнат енергията и времето на работа на голям радиотелескоп. Тоест това струва пари, затова трябвало да се реши къде точно да се праща сигнал. Ако е във всичките четири страни, то мощността бързо ще спада и дори от близките звезди нищо няма да може да се чуе. Било решено да се насочи сигнал към звезден куп.
Кълбовидните звездни купове са агрегати от милиони звезди в много малък обем пространство и естествено, има възможност да се изпрати сигналът едновременно към много от тях. Той бил изпращан и после повтарян. Отговор още няма, но ние не го и чакаме, защото звездните купове са далече. Докато сигналът дойде тук със скоростта на светлината или обратно, чак нашите потомци ще имат шанс да чуят отговора.
Други тактики също са възможни. В последните години изникна съвсем друга идея – да се откажем от радиото. Радиото днес и на Земята престава да е някаква техническа новост и общо взето вече е остарял метод за обмен на информация. Днес ние общуваме основно с оптични влакна и с флашки. Не можем да обтегнем оптично влакно към други звезди. Иска ни се, но засега е нереално. Но можем да изпратим там флашка – малък компактен носител с информация.
Как да я изпратим към звездите? И такива технологии вече има. За последните десетилетия силно са напреднали методите за космически войни – създадени са електромагнитните пушки. Те трябвало да се прилагат за противоракетна отбрана в Космоса, но могат да изпращат малки космически апарати към звездите. Освен това, като я пуснем със скорост няколкостотин километра в секунда (това е сравнително неголяма скорост), ще можем да я ускорим в процеса на полета, без да хабим никакви земни ресурси. Възможно ли е това?
Възможно е. Космонавтиката отдавна го използва. Когато изпращаме сонди към други планети – към Юпитер, Сатурн и т.н., използваме гравитацията на междинните планети, за да ги засилим. В продължение на десетилетия сме летели към всички планети без изключение с такива гравитационни маневри. Когато се намираме в междузвездното пространство, ние точно така, но още по-ефективно можем да увеличим скоростта на сондата благодарение на привличането на междинните звезди.
Такъв космически слалом ще ни позволи да ускоряваме сондите до скорост от порядъка на около 10% от скоростта на светлината. Това доста бързо ще изпрати нашето послание практически във всички ъгълчета на галактиката. Проектът е дългосрочен, но не е много скъп и ако той успее, то има надежда по същия начин да получим и чужди космически енциклопедии. Това ще бъде наистина интересно.
Владимир Сурдин,
Кандидат на физико-математическите науки, старши научен сътрудник от руския Държавен астрономически институт „Щернберг”, специалист по звездна динамика
Източник: Постнаука
Разумният живот на Земята се е появил на Земята 4,6 милиарда години след появата на Слънчевата система. Вселената е на възраст 13,7 милиарда години. За това време живота се е зародил милиарди пъти на милиарди места. Живота е високо организирана материя, това е свойство на матията да се организира според конкретните условия на средата ще създаде някакъв живот. Никак не е задължително този живот да прилича на земния. Човека от преди 120години се опитва и вече е успял да овладее до някаква степен по-висшите технологий свързани с комуникацийте. Ние познаваме физиката на Земята и то не на 100 процента, физиката на Вселената за нас е все още непонятна. За цивилизацийте които съществуват вече милиони или милиарди години ние сме на нивото на чехълчето. Вселената гъмжи от живот но за нас той невидим, непонятен и неразбираем. Ние все още търсим начин да се избием взаимно и влагаме в този си стремеж най-големите си достижения в науката и техниката. И живота във Вселената има свойте етапи на развитие, ние сме на много ниско ниво, от тази гледна точка трябва да погледнем обкръжаващата ни ВСЕЛЕНА.
Ами според мен нито едно от двете или по скоро ние използваме остарели за тях технологии. Да претърсваме вселената за извънземни радиосигнали е все едно да я претърсваме за димни сигнали. Определено една напредналата извънземна технология няма да ползва радиовълни, които се разпространяват със скоростта на светлината и не са подходящи за транс галактически връзки примерно… По скоро използват някаква технология позволяваща им дистанционна връзка посредством квантово призрачно взаимодействие, което превишава скоростта на светлината хилядократно, според най-нови изследвания. А сигнал от подобна връзка не може да бъде прихванат понеже, първо нямаме такива технологии все още, второ подобна връзка е възможна само между две сплетени квантови частици, т.е. между един единствен предавател и един единствен приемник