Земята би могла да запази благоприятни условия за живот в продължение на милиарди години, дори ако на нея никога не се бяха появили живи организми.

Това показва ново компютърно симулиране, представено от научното издание ScienceAlert и публикувано в The Planetary Science Journal.

Екип от учени, ръководен от астробиолога Саманта Гилбърт-Янизек от Вашингтонския университет, си поставя за цел да разбере доколко биологичният свят е отговорен за поддържането на климатичния баланс.

Изследването хвърля нова светлина върху т.нар. „хипотеза за Гея“, според която живата материя активно регулира физическата среда на планетата, за да гарантира собственото си оцеляване.

Планета без биосфера: Какво показва симулацията

За целите на експеримента изследователите създават детайлен компютърен модел на напълно необитаема Земя.

Симулацията обхваща 19 ключови параметъра от структурата и динамиката на планетата – от ядрото, мантията и земната кора до океаните, състава на атмосферата и въздействието на слънчевата радиация.

Развитието на планетарните процеси е проследено в диапазон от приблизително пет милиарда години – от формирането на Земята до период от 500 милиона години в бъдещето.

Резултатите сочат, че дори в отсъствието на каквато и да е биологична активност, планетата би останала годна за зараждане на живот в продължение на над 4,5 милиарда години.

Температурите на повърхността биха позволили съхраняването на течна вода в обеми, напълно съпоставими с днешните океани.

Основната разлика се крие в състава на атмосферата. Без фотосинтезиращи организми въздушната обвивка на такава Земя би била почти напълно лишена от свободен кислород.

В астрономията обаче наличието на кислород не е задължителен фактор за определяне на една планета като обитаема. Водещият критерий остава присъствието на течна вода.

Геологичните процеси като климатичен регулатор

Анализът установява, че естествените неорганични механизми са напълно способни да стабилизират климата самостоятелно.

Основна роля в този процес играе карбонатно-силикатният цикъл, включващ изветрянето на скалите, вулканичната дейност и химическия обмен в океаните.

Този геохимичен баланс би задържал нивата на въглероден диоксид и глобалните температури в умерени граници. Въпреки че през последните 4,5 милиарда години слънчевата светимост е нараснала с близо 30 процента.

Авторите на изследването отбелязват, че откритието не отхвърля изцяло хипотезата за Гея, тъй като живите организми безспорно усилват и модулират тези природни механизми.

Освен това моделът съдържа известни опростявания по отношение на тектониката на плочите и сложните атмосферни взаимодействия.

Значение за търсенето на извънземен живот

Заключенията на учените имат ключово практическо значение за съвременната астрономия и търсенето на живот извън пределите на Слънчевата система.

Оказва се, че безжизнени скалисти екзопланети могат да притежават климатични и геофизични условия, поразително сходни с тези на обитаемите светове.

Според Саманта Гилбърт-Янизек моделът ще помогне на астрономите по-точно да разграничават истинските биосигнатури в атмосферите на далечни планети от чисто геохимичните процеси.

Мистериозният астероид, към който пътува японски космически апарат, продължава да ускорява по неизвестни причини, като изследователите вече отхвърлиха една от водещите хипотези за феномена.