Всички правим грешки. То си е нормално. Но как реагираме на тях, вече е съвсем друг въпрос.
Да допуснем, че сте отишли на сватбата на добър приятел в панталони, които са ви големи и все се опитват да се плъзнат надолу. Някак успявате да ги удържате на място, но точно когато се оказвате в центъра на вниманието, нечие палаво детенце ви дърпа за крачола и панталоните се оказват някъде на нивото на коленете ви. Остава ви само едно желание – моментално да изчезнете и никога повече да не се срещате със свидетелите на вашия позор.
Друга ситуация: вие сте млада жена на възраст за женене и двама кавалери едновременно е опитват да спечелят вниманието ви. Срещате се и с двамата, защото не можете да направите избор. Те, естествено, дори не подозират за съществуването един на друг. И ето че става издънка и изведнъж двамата се оказват едновременно пред вратата ви с букети цветя. Вие чувствате, че сте напълно унищожени.
Или да речем, че имате доста сложни отношения с шефката – Желязната лейди, която вечно е недоволна от вашата работа. Но смятате, че тя е бременна, макар на никого да не е казвала за това. И ето че веднъж, когато началничката ви е в по-добро разположение на духа, вие неволно изтърсвате: „Поздравявам ви! Кога очаквате попълнението?” Настъпва неловка пауза, след в което в очите й напират сълзи. Оказва се, че тя просто силно се е възстановила след отслабване. Иска ви се да потънете вдън земя.
Още една ситуация: необходимо е да се подготвите за изказване по тема, в която се чувствате като риба във вода. Тъй като много добре си знаете материала, решавате да не записвате речта си. И ето че излизате пред аудиторията, отваряте уста и… разбирате, че в главата ви няма нищо. Празен лист. Вие сте в паника.
Животът е пълен с грешки и неловки ситуации, това е част от нормалното всекидневие. Но ако грешката е нещо обичайно, защо толкова ужасно се чувстваме, когато я извършим?
Психологът Силван Томкинс, един от първите изследователи на човешките емоции, смятал, че най-често изпитваме чувство на изпепеляващ срам в ситуации, от които първоначално очакваме положителни емоции, и когато на пътя към удоволствието възникне някое неочаквано препятствие. Радостта моментално отстъпва и се превръща в кошмар.
Дълго преди учените да се научат да регистрират активността на отделите на главния мозък, Томкинс е стигнал до заключението, че в такива минути на физиологично ниво се случва нещо, което нашето подсъзнание интерпретира като конфуз.
Разбира се, в много случаи ние наистина извършваме грешки – правим нещо, което не трябва, или не правим това, което трябва. Но разбирането на физиологичната и химичната компонента може да помогне да се научим да се справяме с негативните емоции.
Проведено наскоро неврологично изследване потвърдило теорията на Томкинс – в ситуация, която се развива „не по сценарий”, нашият мозък или се концентрира върху негативния резултат и го възприема като проблем, нуждаещ се от решение, или реагира на неприятната ситуация като на заплаха. Първият случай ни позволява да се учим от грешките си, а вторият ни пречи да се придвижваме напред.
Как можем да се справяме с неловки, срамни ситуации и дори да извличаме полза от собствените си грешки? Ето шест съвета, които са изпробвани във времето и вече са помагали на мнозина.
Признайте си. Ако сте допуснали грешка, да речем в работата, опитайте се да разберете какво точно не е било направено както трябва. Ако съществуват „смекчаващи вината обстоятелства”, може да се опитате да ги обясните на началството, но бъдете готови за това, че няма да ви чуят, а ако ви чуят, то може да не е веднага.
От друга страна, не бързайте да си посипвате главата с пепел. Ако например сте провалили презентация, то можете да се извините и да кажете нещо от рода: „Наистина ми се струваше, че съм добре подготвен. Но не отчетох, че така ще се развълнувам пред аудитория.” Междувременно мислете какво може да се направи, за да се коригира поне отчасти ситуацията. Изслушайте цялата критика и в никакъв случай не се оплаквайте. И разбира се, следващия път се постарайте да се подготвите по-добре.
Ако случайно сте обидили някого, извинете се, ако имате такава възможност. В случая с мнимата бременност на шефката бихте могли да изчакате момент, когато да се окажете насаме, и да кажете нещо от рода на „Много ми е неудобно, изобщо не исках да ви наскърбя. Сестра ми и жените на двама мои приятели са бременни и ми се привиждат бъдещи майки.” Напълно е възможно тя да приеме вашите извинения, но така или иначе известно време ще ви гледа с неприязън. Подобен инцидент трябва да ви накара да мислите, преди да говорите.
Не се страхувайте да поемете отговорност. Случаят с двете гаджета е помогнал на момиче, с което такова нещо наистина се е случило, да разбере чувствата си, да престане да дава празни надежди и сама да се измъчва от съмнения. Ако тя беше съумяла да вземе решение по-рано, щеше да загуби единия или двамата почитатели и неловкостта с букетите пред вратата. Но понякога точно такова сътресение може да ни отвори очите. Героинята на тази история едва в този момент осъзнала, че не иска сериозни отношения с нито един от тях. Неприятната ситуация в крайна сметка й помогнала да се изясни със себе си.
Говорете с хора – приятели, роднини, с такива, на които се доверявате (но бъдете предпазливи с откровенията пред колеги – невнимателните изказвания може да ви изиграят лоша шега). Общуването ще ви помогне да се отърсите от дискомфорта, или поне отчасти. Освен това някой може да ви помогне да се измъкнете от сложната ситуация. Простете на себе си и забравете за ситуацията.
Помнете, че вашите грешки доста бързо се изтриват от паметта на другите хора, освен ако наистина не сте обидили сериозно някого. Но дори в този случай, ако сте поднесли искрено извинение и сте се опитали да поправите ситуацията, помнете последствията от грешката си и продължавайте напред. Не всички умеят да прощават и в такъв случай няма какво да се направи.
И последно. Ако сте опитали всичко и нищо не помага или не подхожда във вашия случай, напомняйте си, че срамът и неловкостта, както и всички човешки емоции, са само временно явление. И физиологичната и емоционалната компонента на вашите неприятности се променя. В „момента” правете всичко възможно, за да не позволите на паниката да ви ръководи. Просто почакайте. Ще измине съвсем малко време и горчивото чувство ще ви напусне.
Източник: Psychology Today
