Как да спасим света

Всеки път, когато се заговори например за глобалното затопляне, бързо става ясно, че това е проблем, който нашите деца или внуци ще решават. Това е едно от нещата, които правят проблема толкова труден за решаване.

Хората не са добри в мисленето за далечното бъдеще и обикновено началната ни позиция е обусловена от егоизма – манталитет от типа „това не е лично мой проблем“. Точно по тази причина, ако започнем да живеем значително по-дълго, всички тези „чужди“ проблеми ще се превърнат в наши.

Като футурист и поддръжник на идеята за по-дълъг живот често ми се налага да обяснявам на по-възрастни хора как удължаването на живота ще повлияе на света в близкото бъдеще. Разговорът винаги отива в една и съща посока. Повечето хора над 50-годишна възраст са се примирили с „неизбежната“ смърт. А някои и не желаят да живеят по-дълго, като приемат света такъв, какъвто е.

Но когато оставят предразсъдъците си настрана, започват да виждат безкрайните възможности и почти винаги стигат до идеята, че „планетата не може да приюти толкова много хора“. Гледайки долната графика, е лесно да разберем защо мислят така:

Графика на продължителността на живота през годините, както следва: оранжево – Швеция; червено – Франция; светлосиньо – Италия; зелено – Германия; тъмносиньо – Англия.

И какво се получава? Изведнъж започват да мислят за бъдещето на планетата, когато забележат възможността да съществуват още дълго на нея. Оттук вече имат нужда да разберат концепцията за Изобилието, представена от футуриста Питър Диамандис (Peter Diamandis).

Идеята за изобилно бъдеще е доста успокояваща, защото според нея няма да се налага да се бием за ресурси и на планетата няма да има хора, умиращи от глад. Но как ще живеем в общество на охолство, където сме решили всички фундаментални проблеми, като в момента сме създали общество с икономически принципи, базирани на недостиг.

Процентът на хората, живеещи в крайна бедност, намалява значително всяка година.

Основната причина за състоянието, в което се намираме, е енергията. Ако успеем да решим проблема с недостига на енергия, ще имаме решение на почти всички съвременни проблеми на човечеството.

На всеки два часа върху нас пада достатъчно слънчева енергия, за да осветим цялата планета за една година. Експоненциалният напредък на технологиите постоянно ни позволява да събираме все повече и повече от нея.

Както посочва Елън Мъск, с днешните панели с ефективност само 20% би било достатъчно да покрием само няколко окръга от северозападен Тексас, за да захранваме с енергия цял САЩ, а панели с площ, колкото Испания, биха били достатъчни за целия свят.

Червеният квадрат представлява площта, която трябва да заемат слънчевите панели, за да предоставят енергия на целия свят.

Тайното оръжие на слънчевите панели са батериите. Имаме нужда от повече батерии, отколкото соларни панели. С една добра система от батерии можем да контролираме разхода на енергия, като го намаляваме през нощта, когато търсенето на енергия е слабо, и го увеличаваме през деня, когато навсякъде работят климатици, фабриките произвеждат с пълна пара и във всеки офис свети лампа.

Ако все пак не успеем да генерираме достатъчно енергия чрез соларни панели, то най-вероятно ще се обърнем отново към ядрената енергетика, която е относително чиста, особено ако се използва торий вместо плутоний.

Освен по подобряването на ядрената енергетика, работим и по някои по-футуристични технологии като ядрения синтез. Най-големият проект в света в момента се нарича ITER (Международен експериментален термоядрен реактор). Това е невероятно дело на инженерната мисъл и ако проработи, ще бъде създадено гигантско сферично магнитно поле, вътрешността на което ще извършва постоянен самостоятелен синтез, чиято температура ще бъде милиони градуси и на практика ще сме създали малка звезда.

Ако пък не проработи, имаме и други технологии, за които да се захванем. В крайна сметка не е важно името на самия метод, а крайният резултат, който би трябвало да представлява почти безкрайна енергия за цялата планета.

Като за начало, можем да използваме вода, за да отглеждаме храната си, но излиза, че отглеждането на храна навън не е най-добрият начин. Слънчевата светлина е непостоянна и дори на най-добрите места се получава средно по 8-10 часа от нея на денонощие. Тук се включват насекомите, паразитите и другите известни проблеми на традиционното земеделие. Излишно е да споменаваме, че не всички места стават за отглеждане на храна заради климата, топографията, температурите, почвите и т.н. Обикновено фермите не се намират в гъсто населените места и това предизвиква логистични проблеми като разваляне на храната.

Решението започва да се откроява все повече. То се нарича вертикално земеделие. Първата промишлена вертикална ферма е създадена в Япония, в близост до Фукушима, където стана инцидентът с ядрения реактор. Целта на проекта е да се покаже, че вертикалните ферми могат да функционират дори и на места, които са практически необитаеми. Държави като Сингапур, Непал и Тибет започват да виждат предимствата на този тип земеделие и да внедравят вертикалните ферми в инфраструктурата си.

Вертикалното земеделие представлява точно това, което името му предполага – храната се отглежда в затворени помещения, като редовете от растения се поставят един върху друг. Един цял квартал може да бъде захранван от точно една сграда и така храната трябва да пропътува само няколко метра до желаната дестинация.

Друга голяма полза от вертикалното земеделие е, че нуждата от вода е значително по-малка, защото растенията се отглеждат в безпочвена среда, няма буболечки, няма и изпарение. Специалните видове осветление пък позволяват да се симулира от 12 до 18-часов ден, което кара растенията да се развиват значително по-бързо.

Вертикалната ферма в Япония произвежда по 10 000 марули на площ от 2300 кв. м. Така че тя се явява 100 пъти по-продуктивна от традиционното земеделие, като използва 40% по-малко енергия и 99% по-малко вода.

И имайте предвид, че всичко това е органично – няма пестициди и продукцията не зависи от региона на отглеждане. Скоро ще можем да отглеждаме практически всякакви растения, а подобни ферми започват да стават все по-известни по света.

Погрижихме се за енергия, водата и храната, а сега трябва да помислим за пространството.

По-голямата част от планетата не е населена от хора и всъщност имаме доста място, просто не го използваме. Ако всички на света живеехме толкова нагъсто, колкото живеят в Париж или Ню Йорк, всичките 7 млрд. души бихме се побрали на площ, колкото щата Тексас (Разбира се това изключва сгради като училища, болници и други, но главното в случая е, че не използваме пространството си ефективно).

В момента съществуват технологии за 3D принтиране, чрез които можем да строим цели къщи и блокове за няколко дни. Без проблеми можем да предоставим достатъчно домове за всеки, който иска, а в близкото бъдеще си представям, че ще сме способни да принтираме и цели градове за тези, които няма къде да живеят.

Не трябва да живеем в общество, в което на някои се налага да живеят на улицата и да просят за храна. Още днес можем да решим тези проблеми, ако се опитаме наистина, но тъжната действителност е, че не влагаме нито ресурсите си, нито мислите си в тази насока.

За какво остана да се погрижим?

Нещото, което в момента най-много застрашава човешката раса, е промяната в климата. Скоро наистина ще трябва да поработим сериозно по въпроса. Ставаме свидетели на първите наченки за глобално решаване на проблема с затоплянето на планетата.

Изчислено е, че трябва да спрем повишаването на температурата с повече от 2 градуса, защото по-големи изменения вероятно ще доведат до катастрофални последици. И тук трябва да се запитаме дали можем да използвам технологиите, за да решим проблеми, които са създадени от самите технологии?

Отговорът е положителен. Просто нямаме избор. Вече е въпрос на време и начин, по който да действаме.

Има предложения за автономни кораби, които да плават из океаните и да разпръскват солена вода, серен диоксид и други частици, които да отразяват светлината обратно в атмосферата или да я абсорбират, за да не се затопля планетата допълнително. Съществуват и филтриращи устройства, които, подобно на дърветата, могат да изсмукват въглеродния диоксид от въздуха, така че да бъде намален парниковия ефект.

Наистина смятам, че подобно бъдеще ще ни позволи да използваме ресурсите си за пречистване и възстановяване на планетата. Професиите в бъдещето също ще бъдат свързани с това. Когато хората спрат да водят войни за ресурси, ще можем да се фокусираме върху важния проблем – продължителното ни съществуване като вид.

Ето тук се намесва и дълголетието. То кара хората да мислят за бъдещето. Принуждава ни да мислим като общество за проблемите, които могат да ни навредят.

Изобилието дава надежда, че хората ще живеят на място, на което наистина искат да живеят. Като правим бъдещето си по-светло, променяме и настоящето си в добра насока. Спираме да мислим за планетата като временно убежище, в което някой съществува и умира и започваме да я виждаме като интегрирана система, в която съществуваме като човечество. Ако хвърлите пластмасова чаша и знаете, че тя ще стои там още 500 години, може би ще се замислите защо въобще е създадена тази чаша. Ако гледахме на всичко така, то щяхме да разберем, че „проблемите на нашите внуци“ всъщност са изцяло наши проблеми.

И когато всички ние „егоистично“ се фокусираме върху подсигуряването на нашето съществуване като вид, ще разберем, че сме на правия път и ще предоставим това изобилие на себе си и нашите деца, защото това е единственият начин да оцелеем на тази планета.

Статията е дело на футуролога Ерик Мацнер (Eric Matzner).

Futurism