Как мозъкът на анорексиците им забранява да ядат

Неврофизиолози от Ню Йорк разкриха възможния механизъм на развитие на анорексията и защо мъжете и жените, страдащи от това заболяване, не искат да ядат дори в предсмъртно състояние.

Това става ясно от статия, публикувана в сп. Nature Neuroscience.

Нервната анорексия е разстройство на приемането на храна, при което човек съзнателно ограничава себе си в яденето чак до пълно отказване от него, тъй като се страхува да не напълнее.

От това заболяване страдат около 1% от жените в света, а процентът на смъртност е 10% от всички психически разстройства. Смятало се, че върху проявата на анорексията влияят културни фактори, стрес и социална среда, но наскоро учените установили, че в нейното развитие са замесени нарушения в гена ESRRA.

Джоана Стайнглас от Колумбийския университет в Ню Йорк и нейните колеги са разкрили механизмите на възникване на това разстройство на ниво нервна система, като наблюдавали работата на мозъка на дванадесет жени, страдащи от анорексия, и още толкова здрави.

Учените поканили участничките в експеримента да обядват в специална лаборатория, представляваща магнитнорезонансен томограф, който позволявал на неврофизиолозите да следят активността на отделните мозъчни региони в реално време.

По време на всеки сеанс наблюдения Стайнглас и колегите ѝ предлагали на доброволците различен избор от храни – от много мазни до много леки. В същото време учените следили каква храна избират те и как се променяла работата на мозъка при изучаването на всяка от тях.

Както се оказало, при жените, страдащи от анорексия, било прекалено активно така нареченото ивичесто тяло – мозъчен регион, отговарящ за управлението на поведението и навиците. Нарушенията в тази част от нервната система, както обясняват авторите на статията, се асоциират с развитие на синдром на Турет – натрапчива форма на поведение, наркозависимост и редица други разстройства.

Самите изследователи смятат, че за най-близки аналози на анорексията може да се смятат гризането на ноктите, мускулните тикове или трихотиломанията (скубането на косата).

„Вече работим над създаването на нова методика на психотерапия, основана на принципите на изработване на противоположни навици, която да помогне на нашите пациенти да се избавят от анорексията. Освен това успоредното изучаване на тези нарушения в работата на мозъка ще ни помогне да намерим медикаментозни методи за борбата с нея“, заключава Стайнглас, цитиран от РИА Новости.