Учени от Кеймбриджкия университет обясниха защо първите животни на Земята са останали почти непроменени в продължение на милиони години.

Според изследване, публикувано в Nature Ecology & Evolution, причината за това е безполовото размножаване, което е забавило еволюцията поради липсата на конкуренция.

Ситуацията се променя едва, когато суровите външни условия принуждават организмите да преминат към полово размножаване, което дава мощен тласък на биоразнообразието.

Палеонтолозите са изследвали вкаменелости от едиакарския период, датирани на 574 милиона години и открити в местността Мистейкън Пойнт в Канада.

Първите животни от онази епоха, като двуметровия фрактофузус (Fractofusus), са приличали на папрати. Те не са имали уста, органи или способност да се движат, а просто са абсорбирали хранителни вещества от водата.

Предишни проучвания показват,че тези същества са се размножавали безполово, пускайки издънки, подобно на съвременните ягоди.

Едиакарският рай

„Животът през едиакарския период е бил доста комфортен, така че нуждата от полово размножаване е била силно ограничена“, обяснява д-р Емили Мичъл.

Богатата на ресурси среда и липсата на борба за оцеляване са лишили организмите от стимул за еволюционни промени.

Свързаните индивиди, обединени от общи издънки, са споделяли хранителни вещества, вместо да се конкурират помежду си.

За да разберат как еволюцията е излязла от тази задънена улица, авторите са използвали лазерно сканиране, пространствен анализ и изкуствен интелект.

Чрез метода на приблизителните Бейсови изчисления (ABC) невронна мрежа е моделирала поведението на древните екосистеми при различни стратегии за размножаване.

Моделирането показва, че разселването на клонинги на къси разстояния е ограничавало драстично появата на нови видове.

Бягство от стреса

Повратният момент настъпва, когато едиакарската фауна започва да усвоява плитките води.

Изправени пред стресови фактори като приливи, бури, резки температурни промени и недостиг на ресурси, животните развиват механизми за полово размножаване.

Това позволява на потомството им да се разселва на огромни разстояния в търсене на нови екологични ниши.

Нарастващата конкуренция дава началото на втора вълна на диверсификация, която по-късно води до знаменития Камбрийски взрив, когато животните най-накрая придобиват способността да се движат.