Палеонтолози са изяснили как листрозаврите (група гръбначни) не само са успели да преживеят най-катастрофалното в историята масово измиране (пермско-триаското), но и са станали едни от най-разпространените животни по планетата, става ясно от публикация в Scientific Reports.
Пермско-триасовото, или великото измиране, е настъпило преди 252 милиона години – при него са загинали 80 процента от морските и 70 процента от наземните видове животни. Палеонтолози от Музея за естествена история във Фийлд (Чикаго) са се опитали да изяснят как листрозаврите са успели да преживеят тази катастрофа.
Преди всичко животните са съкратили продължителността на своя живот – преди измирането те са живели около 13 години, а след това – две-три години. Освен това са се смалили размерите на листрозаврите – по-рано те тежали колкото хипопотамите джуджета (200 килограма), а след това – като кучета със средни размери. Накрая те са започнали да се чифтосват по-рано и по-често, отколкото пред измирането.
В резултат шансовете на животните за оцеляване са нараснали с 40% според учените. В условията на съкращаване на видовото разнообразие те са успели да се разселят по цялата планета и да станат най-многобройните тревопасни от ранния триас.
„Когато светът встъпва в епохата на шестото масово измиране палеонтологията позволява по-добре да се разбере случващото се. Изследвайки как листрозаврите са се адаптирали към катастрофата, можем да предскажем последствията от климатичните измествания за съвременните видове“, казва Кен Ангелчик (Ken Angielczyk), автор на изследването.
Учените отбелязват, че атлантическата треска, страдаща от глобалното затопляне и риболова, неотдавна е започнала да намалява по размери и да се размножава по-рано.
Напротив – такива животни като черен носорог или кашалот, които отглеждат своето потомство повече от година, се приспособяват зле към измененията.
