Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Как замразените жаби се връщат към живот

5 август 2014 г. в 00:05
Последно: 4 август 2014 г. в 23:47

Хората отдавна си мечтаят да се научат да съхраняват живите същества в състояние на дълбоко замразяване и при необходимост да ги оживяват в бъдеще. Цяла област в науката се занимава с това – криониката.

В същото време в природата съществуват такива примери – дървесните жаби, които живеят на Аляска, са способни да се превръщат в ледени висулки и когато се разтопят, да се връщат към живот.

Всяка есен тези жаби, за да преживеят суровата зима, с падането на температурите замръзват и се намират в това състояние чак до пролетта. Когато се разтопят, те изглеждат доста по-добре, отколкото например парче месо, което след същия срок на съхранение бихте изхвърлили от хладилника.

Учените от университета на Аляска във Феърбанкс и Института по биология на Арктика (UAF) при същия университет провели серия опити както с лабораторни жаби, така и с жаби, намиращи се в естествена среда. Според резултатите на изследванията се оказало, че студеноустойчивостта на жабите, живеещи в природата, е доста по-висока, отколкото се смяташе по-рано.

Дървесните жаби, обитаващи Аляска, зимуват на земята, като предварително си приготвят зимно леговища от хумус и паднали листа. В него температурата може да се задържи под нулата повече от шест месеца, достигайки -20°С.

Известно е, че когато клетките на живия организъм се замразят, те изсъхват и с времето загиват. За да се избегне това, жабите, образно казано, обвиват своите клетки с глюкоза, която забавя изсъхването им – учените наричат този процес криопротекция.

Концентрацията на захар в клетките помага също да се балансира концентрацията на соли, които се образуват в процеса на ледообразуване, извън пределите на клетката. Захарта и други криопротектори задържат водата в клетките, възпрепятствайки по този начин тяхната гибел.

В хода на изследванията е установено, че жабите, живеещи в условия на естествена среда, натрупват много по-големи концентрации на глюкоза в тъканите на организма, отколкото жабите, замразени в лабораторни условия. Концентрацията на глюкоза при жабите в тяхната естествена среда била 13 пъти по-висока в мускулната тъкан, 10 пъти по-висока в сърдечната тъкан и 3,3 пъти по-висока в чернодробната тъкан в сравнение с данните на лабораторните жаби.

Учените смятат, че именно тази допълнителна глюкозна защита осигурява на дивите жаби 100-процентово оцеляване при по-ниски температури (до -18°С) за много по-дълго време (до 218 дни), в сравнение с лабораторните животни.

Установено е, че несравнимо по-голямото натрупване на глюкоза при жабите в природата е свързано с многократни процеси на замразяване и размразяване, които те претърпяват в началото на есента. Именно тези процеси и стимулират при жабите необичайно активно изработване и натрупване на глюкоза.

Разбира се, създаването и поддържането в пълна степен на естествени условия в лаборатория още е невъзможно, тъй като не могат да се отчетат всички нюанси и особености на механизмите на майката природа.

Но все пак, като взели за пример опита на природата, учените успели да получат впечатляващи резултати в лабораторни условия – оцеляването на замразените жаби, „зимуващи“ при температура не повече от -7,2°С и без повтарящи се цикли на замразяване и размразяване, отнело няколко седмици.

Откритията, свързани с изучаването на замръзналите за цяла зима жаби имат по-практическо значение. Учените смятат, че някога всички жабешки тайни ще бъдат изучени детайлно и ще намерят своето приложение в трансплантацията.

Тъй като ако бъде открит начин да се замразяват органите така, че да не се увреждат при размразяване, то на разположение на лекарите ще има много повече време за операции.

Категории на статията:
Природа