Не може да се отрече: Марс определено получава много повече внимание от световните космически агенции в сравнение с другите планети от Слънчевата система. Дори сега, докато четете тази статия има осем активни сонди на повърхността на Марс или в орбита около него.
Другите планети на Слънчевата система обаче, също имат своите тайни и НАСА признава това като реши да финансира редица проучвания за бъдещи планетарни мисии. Тези проучвания ще бъдат огласени в „Проучването за планетарна наука за 2023 г.“, публикация на Националния съвет за научни изследвания на САЩ, издавана на всеки 10 години, където се определят ключови въпроси и очертават препоръки за следващото десетилетие в планетарната наука.
Сред най-вълнуващите бъдещи мисии можем да посочим:
Церера
Прикована в основния астероиден пояс, обикалящ около Слънцето между Марс и Юпитер, се намира Церера. С диаметър 945 километра (587 мили) тя се счита както за най-големия астероид, така и за единствената планета джудже в орбитата на Нептун.
Церера е заредена с вода, както под формата на лед, така и като кален интериор. Открита е водна пара, изтичаща от Царера, а странната „пъпка“ на повърхността й е планина, която изглежда, че е вулкан, който изхвърля солена кал.
Сондата Dawn (Зора), която обикаля Церера прекара над три години в наблюдения, но според планетарния учен Джули Кастило от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА има още какво да се научи от космическото тяло. Учените пишат, че има въпроси, на които не може да се отговори с данните на Dawn – например дали Церера е била или може да бъде обитаема.
Дали Церера възниква между орбитите на гигантските планети или в пояса на Кайпер? “, пишат те.
Сред другите интересни въпроси е съставът на горната кора на Церера, естеството на летливия му цикъл и изпарения, екологичните условия на ранния й океан и др.
„С още една сонда и един или повече роувъри – включително с възможна мисия за връщане на проби – бихме могли да започнем да получаваме отговори на тези въпроси и да разберем дали Церера някога е била или може да бъде гостоприемна за развитието на живота“, пишат учените предложили тази нова мисия.
Венера
Венера е кошмарната планета на смъртта. Поне повърхността й е такава. Атмосферното налягане е около 90 пъти по-високо от това на Земята, повърхностната температура е средно 462 градуса по Целзий и е задушена в гъсти облаци въглероден диоксид и сярна киселина. Опитите да се изпратят сонди, които да кацнат на планетата не се получиха много добре.
А има толкова много въпроси. По размери и състав Венера е много близка до Земята – и планетарните учени силно желаят да знаят защо на Земята е толкова хубаво да се живее, а на Венера не е. Има дори доказателства, които показват, че двете планети някога са били много по-сходни.
И така, планетарният геолог Марта Гилмор от университета Уеслиан и колегите й искат да проектират водеща мисия, за да се опитат да разберат какво е различното на Венера.
Както пишат в своето резюме: „Научните цели на мисията са да определят: 1) историята на летливите и течните води на Венера и да разберат дали Венера е била обитаема; 2) състава и климатологичната история на повърхността на Венера и съединенията между повърхността и атмосферата на планетата, 3) геоложката история на Венера и дали Венера е активна днес.“
Енцелад
Европа вече е проучвана по-подробно, но в Слънчевата система има още една огромна ледена луна, която астробиолозите наблюдават с вълнение – Енцелад, ледената луна на Сатурн. Под замръзналата му черупка има течен океан. И в този океан има големи органични молекули с наличие на въглерод.
Планетарният учен Шанън Маккензи от университета Джонс Хопкинс и колегите му искат да изпратят мисия там. Да се потопи в дълбочините на океана и да се опита да разбере дали има микроби, живеещи в хидротермалните отвори.
„Нашата цел е да предоставим приоритетен набор от цели на науката, който гарантира, че дори да не се открие живот там, да се получат смислени резултати“, пишат те в своята резюме.
„С директен достъп до проби от океана и високия негов обитаем потенциал, Енцелад ще предлага уникалния и несравним потенциал за отговор на основните въпроси, свързани с живота на други места в Слънчевата система.“
Нептун
По редица причини никога не е изпращана специализирана сонда към външните планети на Слънчевата система – ледени гиганти Нептун и Уран. И това създава доста забележима пропаст в познанията за нашата Слънчева система.
Това, според планетарния физик Абигейл Раймер от университета Джонс Хопкинс и неговите колеги, е проблем, който трябва да бъде решен. Те предлагат водеща мисия към външната част на Слънчевата система, която да изучава не само Нептун, а и неговата луна Тритон – единствената луна в Слънчевата система, която обикаля планетата си срещу нейното въртене.
„Ледените гиганти са предизвикателство пред нашето разбиране за планетарната формация, еволюцията и физиката на планетите“, пишат те в своето резюме.
„Например, моделите предполагат, че имат тесен времеви прозорец за формиране на ледените гиганти [..] Но ако тяхното формиране изисква такива специални срокове, защо са толкова често срещани?“
Освен това характеристиките, наблюдавани от Вояджър 2 предполагат, че Тритон също може да е луна с океан. Наблюдаването на активността на Тритон може да помогне да се съчетаят данни за вътрешната му композиция и за историята му; изглежда мисия към тази пренебрегвана част от Слънчевата система е доста закъсняла.
Слънчевата система е наистина голяма и разнообразна и има толкова много да се види и толкова много да се научи.
