Когато сте се оказвали на някое място за първи път, изпитвали ли сте чувството, че всичко ви е познато и че вече сте били там? Или че вече сте водили същия разговор с някого и преди?
Това чувство е известно като дежавю (от френски – „вече видяно”) и е познато на 60-80% от хората. Въпросното събитие протича винаги мимолетно и произволно.
Независимо от широкия отзвук в масовата култура явлението дежавю си остава неизучено в научните кръгове. То протича бързо, без предупреждение и няма други физически прояви. Много изследователи предполагат, че за него са отговорни центровете на паметта в мозъка.
Средният темпорален лоб отговаря за съхраняването на дългосрочните спомени за събития и факти. Опредени области от средния темпорален лоб са важни за появата на знания за определени събития. Смята се, че опознаването зависи от функцията на обонянието, докато подробните спомени са свързани с хипокампуса.
Произволността на събитията дежавю при здравите хора ги прави трудни за изучаване в експерименти. Всяко такова изследване е основано на самоусещанията на изследваните хора.
Лъжлив сигнал в матрицата
Множество болни от епилепсия изпитват дежавю в началото на пристъпа. Това е дало възможност на изследователите експериментално да изучат явлението.
Епилептичните пристъпи са предизвикани от промени в електрическата активност на невроните в централната област на мозъка. Тази дисфункционална невронна дейност може да се разпространи по целия мозък подобно на ударна вълна при земетресение. Отделите на главния мозък, в които може да настъпи това електрическо активиране, включват средния темпорален лоб.
Електрическото смущение в тази нервна система създава аура (един вид предупреждение) под формата на дежавю преди епилептичния припадък. Измерване на разпределението на невроните в мозъка на тези пациенти е установило областите от мозъка, където започват сигналите на дежавю.
Установено е, че дежавю с голяма вероятност се предизвиква при болните от епилепсия посредством електрическа стимулация на обонятелната кора в контраст на хипокампуса. Това позволило да се предположи, че дежавю се предизвиква от дисфункционален електрически разряд в мозъка.
Тази последователност на неврони може да протече по непатологичен начин при хората без епилепсия. Пример за това е неволната конвулсия, която може да се случи, когато заспиваме.
Смята се също така, че дежавю може да е свързано с неврологично разтоварване, водещо до странно състояние на припомняне. Някои изследователи твърдят, че типът дежавю при хората с епилепсия се различава от обикновеното дежавю.
Дежавюто, което се изпитва преди епилептичния припадък, може да е устойчиво, а не бързо преминаващо чувство, както при хората, които не страдат от епилептични припадъци. При хората без епилепсия ясният спомен се обединява със знанието, че околната среда наистина е нова.
Дежавюто при здрави хора се смята за грешка на паметта, която може да застраши природата на системната памет. Някои изследователи смятат, че дежавюто се дължи на отклонения в системата на паметта, водещи до нецелесъобразно генериране в дългосрочната памет на новото чувствено възприятие. По такъв начин информацията заобикаля кратковременната памет и директно достига дългосрочната.
Това означава, че дежавюто е свързано с несъответствие между сензорните входни сигнали и извиканите от паметта образи. Това обяснява защо новите впечатления може да изглеждат познати, но не толкова реални както възкресената памет.
Други теории предполагат, че активирането на обонятелната нервна система, въвлечена в процеса на разпознаване, протича без активирането на системата за припомняне в хипокампуса. Това води до чувството за разпознаване без конкретни детайли.
Във връзка с тази теория е изказано предположението, че дежавюто е реакция на системата на паметта на познатия опит. Този опит е нов, но има много разпознаваеми елементи, макар и малко отличаващи се от обкръжението. Например намирате се в бар или ресторант в чужбина, който има същото разположение, както бара, в който ходите редовно до дома си.
Има и други теории за причините за дежавю. Те обхващат областта от свръхестественото – минали животи, похищение от извънземни и несъзнателни мечти, спомени, формирани от събития, които не са непосредствени (като например такива от сцени от филми).
Източник: TheEpochTimes
Дежавю може да е резултат от съвпадение на сън който сме имали преди и сцена която повтаря съня в реалния живот, т.е. нещо като пророчески неосъзнат или незапомнен сън. Оттам идва и чувството, че със сигурност сме изживели сцената преди, но не можем да си спомним източника на спомена, точно кога и как сме били свидетели на сцената, което е характерно за спомените от сънища. Много хора казва от сън спомени няма, но Дежавю наполовина опровергава този факт, но и наполовина го потвърждава. Разбира се човек може да тренира паметта си и да се научи да помни сънищата си, тогава феноменът на Дежавю изчезва, доколкото ние вече сме способни да си спомним кога точно преди сме били свидетели на същата сцена.