Какво са знаменитите центурии на Мишел Нострадамус – плашещи със своята точност пророчества или просто поетични произведения? Споровете на тази тема не затихват, макар че учените дават напълно ясен отговор на този въпрос.
Своята гледна точка върху способностите на Нострадамус като предсказател е формулирал в откритата лекция „Пророчествата на Нострадамус, или може ли да се предвижда бъдещето” докторът на техническите науки Ростислав Полищук, астрофизик, член на комисията по борба с псевдонауката и фалшифицирането на научни изследвания към Руската академия на науките.
Мишел дьо Нотр Дам – астролог, лекар, фармацевт, прорицател, алхимик – е роден във Франция през 1503 г. и е починал през 1566 г. Известен ни е като Нострадамус. В началото на март 1555 г., преди 458 години, в Лион вижда бял свят трудът „Пророчествата на магистър Мишел Нострадамус”. Освен това от 1550 г. Нострадамус е издавал годишен алманах с предсказания за всеки месец.
„Светът се приближава към анагорическа революция, към нас се идва смъртоносният меч на мора и войната”, казва Нострадамус, цитиран от Полищук. „Може ли това да се нарече точно предсказание”, задава въпрос лекторът и сам отговаря: „По-скоро това е неясно предупреждение, че в бъдеще може да ни очаква нещо отрицателно.”
Още едно предсказание на знаменития французин („Центурия” 10, четиристишие 99): „Краят: вълк, лъв, вол, магаре, страхлив елен ще бъдат с кучетата.” Описани са и три антихриста: първият – в „земята на Атила”, вторият ще създаде нов Вавилон, а третият ще оглави съюза между Севера и Изтока. Всички пророчества на Нострадамус според Полищук се състоят от подобни неопределени текстове. Логиката им позволява със задна дата да се интерпретират доста произволно. Няма точност и не може да има – всяко ново поколение интерпретира старинните предсказания различно.
Ако говорим за принципа на цикличност в историята, който е проповядвал Нострадамус, то той има предшественици, които имат много повече право да се нарекат учени. Сред тях е древногръцкият деец Полибий, роден около 200 г. пр.Хр. Той също говори за цикли, за редуване на възходи и падения в съдбата на страните и народите. Според Полибий развитието на държавата започва с вожда, царя, лидера – този, който е най-силен, умен, авторитетен, харизматичен.
Но ресурсът на човека и човешките отношения е краен. Когато той се изчерпи, настъпва период на неестествената власт на автократа, която се допълва от властта на небесния автократ (не е случайно, прави извод лекторът, че Цезар и Христос са се родили в една и съща епоха). Така логиката на историята изисква пришествието на една или друга фигура, тоест не фигурата прави историята. След това се възцарява тирания, сменяна от аристокрация, тоест „властта на най-добрите”. Тя на свой ред прераства в олигархия, когато властта принадлежи на лица, притежаващи значителни материални блага. Народът се възмущава и установява демокрация. Тази формация прераства в охлократия – „власт на тълпата”, „тържество на тълпата”. И това ражда новата власт на вожда – цикълът се повтаря.
Декабристите са въвели по-проста формула на цикличността – своеволието ражда тирания, тиранията ражда своеволие. Въз основа на това Ростислав Полищук заключава: свободата и робството са инварианти на историята. Прогресът на историята е прогрес на робството, чието понятие е неотделимо от разбирането за свободата. Човек създава социални институти, различни неща, а след това попада в тяхно робство. Така днес ние сме роби на телевизията, електричеството, информационните средства.
Според Полищук бъдещето е непредсказуемо в детайли. Образно казано, не е известно на коя страна ще падне монетата, но може да се изкаже вероятност. Човек може да работи само с вероятности и в неговите сили е да увеличи вероятността от благоприятен изход. Ако го нямаше фактора на нашето влияние, нямаше да я има и нашата отговорност. Ако всичко е предречено свише, то се получава, че великото дело не е заслуга на човека, а престъплението не е негова вина, а на някакви сили, които манипулират хората.
„Вселената ще се създаде от монарх, който няма да пребъде дълго в света и живота. Когато загуби пътя, рибарската лодка ще се управлява с най-голяма щета.” Красиво звучи, но това е именно поезия, а не точно научно предсказание. Това са художествени произведения, позволяващи ни да разберем ценностите на средновековна Франция. Според Ростислав Полищук днес ние не трябва да им вярваме сляпо. Това би било доста наивно, защото в наши дни човечеството притежава доста големи знания.
От залата прозвучал въпросът как лекторът се отнася към трудно обяснимите, но удивителни примери на предсказания на различни явления и произшествия. Така на един журналист му се присънило страшно земетресение, той писал за него и материалът бил публикуван. Бедствието не се случило в предсказаното време, а седмица по-късно. Или друг пример – през 1898 г. американският писател Морган Робъртсън е написал книгата „Безсмислието, или гибелта на Титан”, сходна по описание на гибелта на „Титаник”. В тази книга корабът загива, сблъскал се в мъглата с айсберг по време на плаване от Ню Йорк към Великобритания. А през април 1912 г. „Титаник” търпи корабокрушение на път от Саутхемптън към Ню Йорк. Така се смята, че писателят е предсказал не само катастрофата на знаменития трансатлантически лайнер, но фактически и неговото име.
Отговаряйки на въпроса, Ростислав Полищук казал, че Земята има милиарди хора население – всеки сънува или си въобразява и не са изключени редки съвпадения. Друг е въпросът, че те нерядко остават в паметта на хората, докато несъвпаденията минават безследно. Дадените примери са образец на такива редки съвпадения и нищо повече от това.
На финала на лекцията на присъстващите в залата било предложено да се възползват от възможността да отговорят на въпроса „Смятате ли предсказанията на Нострадамус за точни?”. Само 20 души от цялата аудитория взели участие. Повечето от тях – 12 души – отговорили отрицателно и само четирима дали положителен отговор. Още четирима се затруднили да отговорят.
Източник: Наука и жизнь
