Какво превръща човека в престъпник?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Учените откриват все повече биологични факти, които допринасят за появата на криминални наклонности при човека – от гените до пушенето по време на бременността.

В бъдеще тези изследвания могат да изменят практиката на предсказване и предотвратяване на престъпления, смятат авторите на обзор, публикуван в сп. Nature Reviews Neuroscience.

Главният герой от книгата на Антъни Бържес „Портокал с часовников механизъм” е малолетен престъпник, който накрая се озовава зад решетките.

В замяна на свободата си той се съгласява да вземе участие в експеримент, в който му показват филми със сцени на насилие и секс и едновременно му дават препарат, доставящ физически мъчения. По такъв начин изследователите развиват в него отвращение към любимите му развлечения с помощта на условния рефлекс.

Сега учените неврокриминолози изследват доста по-сложни и тънки връзки между работата на мозъка и криминалното поведение. Обзор на последните изследвания в тази област са съставили американските учени Андреа Глен от университета в Алабама в Таскалуса и Адриан Райн от Пенсилванския университет във Филаделфия. В своя статия те също привеждат няколко случая, взети от научната литература, които илюстрират влиянието на биологичните фактори върху склонността към криминално поведение.

Криминалният мозък

Днес е известно, че криминалното поведение се подпомага от измененията в няколко области на фронталния лоб на мозъка и амигдалата. Изследвания са показали, че при престъпниците е нарушена работата в тези участъци от фронталния лоб, които отговарят за самоконтрола, вниманието, управлението на емоциите, обработката на грешките и вземането на решения.

Възможно е също една от причините за асоциалното поведение на престъпниците да лежи в нарушената работа на амигдалата, поради което те не изпитват остро чувство на вина, срам, гордост и подобни. Тези чувства се смятат за онази сила, която кара човека, осъзнаващ недопустимостта на някоя постъпка, да се въздържа от нейното извършване.

Началният учител Майкъл на 40 години нямал криминално минало, бил щастливо женен, обичал жена си и доведената си дъщеря. Но постепенно станал агресивен към жена си и ненормално нежен с дъщерята. Започнал да носи порнография в училище. В края на краищата бил осъден за блудство с малолетни.

Майкъл бил изпратен на лечение, но и в клиниката продължавал да досажда на жените от медицинския персонал. Вече се готвели да го изпратят в затвора, когато главоболието и други симптоми накарали един от лекарите да сканира мозъка му. Оказало се, че в орбитофронталната кора на Майкъл расте тумор. Когато го отстранили, поведението му се нормализирало и той вече можел да се върне в семейството си.

Но след няколко месеца жена му открила на компютъра му детска порнография. Както се оказало, туморът в мозъка му отново започнал да расте. След нова операция той вече шест години живее нормален живот.

Физиология на престъпника

Хората, склонни към асоциално поведение, имат забавен пулс в спокойно състояние и други показатели на ниска възбудимост. Учените смятат, че те могат да свидетелстват за отслабено чувство на страх.

На хормонално ниво криминалното поведение допринася за повишеното ниво на тестостерон, известен със своята връзка с агресивното поведение, ниски нива на „стресовия хормон” кортизол и серотонин, регулиращ настроението, както и понижено съдържание на ензима моноамин оксидаза А в мозъка.

„Лоша” наследственост

Фактът, че асоциалното поведение и агресивността се наследяват, се доказва от резултати от над 100 изследвания в областта на генетиката и поведението. Наследствеността внася в криминалното поведение приблизително еднакъв принос с околната среда, смятат учените. Известни са им няколко гена, вариациите в които могат да повишат склонността към криминални постъпки, но тъй като действието на всеки от тях е много слабо, засега по анализа на генома не може да се предскажат бъдещи престъпления.

Влиянието на наследствеността върху криминалното поведение най-ярко се показва от изследвания на осиновени деца, които позволяват да се отдели приносът на гените от действията на околната среда.

Джефри Ландриган бил осиновен като дете. Независимо от приличното любящо приемно семейство той се оказал трудно дете. На възраст две години имал пристъпи на гняв, на 10 се пристрастил към алкохола, на 11 го арестували за грабеж, като тийнейджър употребявал наркотици, а на 20 извършил първото си убийство.

Накрая бил осъден на смърт. Съседът му по килия му бил поразен от сходството на Линдриган с друг видян от него осъден на смърт – Дарел Хил, който се оказал баща на Ландриган. Бащата видял сина си само веднъж, когато скрил под матрака на детското легло два пистолета 38-и калибър и димедол. Оказало се, че криминалните наклонности в семейството идват още от прадядото на Ландриган.

Околната среда

Развитието на агресивността може да се подпомогне от пушенето на майката и употребата дори на малки количества алкохол от нея по време на бременността, повишените нива на олово и манган в организма ѝ, както и лошото хранене на бременната жена или детето в ранна възраст.

Изследванията, в които учените успели да установят връзка между тези фактори и аномалното развитие на мозъка, са малко. Но е известно, че пушенето по време на бременността и високите нива на олово водят към намаляване на някои области от фронталната част на мозъка.

Престъпление и наказание

„Благодарение на всички тези данни все по-сложно става твърдението, че биологичните фактори не допринасят за престъпното поведение на някои хора”, пишат авторите на обзора. От друга страна, разсъждават те, всяко поведение има биологични причини и това не снема от човека отговорността за неговите постъпки.

През 1999 година афроамериканецът Донта Пейдж изнасилил и убил бялата Пейтън Тътхил в Денвър (САЩ). Сканирането на неговия мозък показало снижена активност в няколко участъка на префронталната кора, разположени в предния дял на мозъка. Специалистът, провел изследването, свидетелствал в съда, че тези нарушения могат да отслабят контрола на човека над собственото му поведение и да притъпят емоционалната отзивчивост, да доведат до несдържаност и жестокост.

При това напълно възможно е тези нарушения да са се появили в резултат на травми на главата, получени от Пейдж в детството. Първоначално искали да го осъдят на смърт, но данните за нарушената работа на мозъка заедно с други предразполагащи към антисоциално поведение фактори, които е преживял Пейдж – жестоко отношение от родителите, крайна бедност, сексуално насилие, лошо хранене, нисък пулс и олово в организма – накарали съдебните заседатели да признаят, че всичко това може да е снижило способността на Пейдж за осъзнаване недопустимостта на неговите действия. Смъртното наказание било заменено от доживотен затвор.

Практическо приложение на неврокриминологията

По анализа на генома сега не може да се предскаже асоциалното поведение, но за това може да се използват физиологичните показатели – като забавено сърцебиене или мозъчно сканиране, смятат авторите на обзора. Например по тях може да се определи вероятността от рецидив при тези, които вече са извършвали престъпление.

Медиците имат и редица средства за предотвратяване на престъпления – от антидепресанти, снижаващи агресията, до препарати за химическа кастрация, потискащи сексуалното желание. Авторите на обзора смятат, че резултатите от неврокриминологичните изследвания ще позволят да се използват по-меки средства – хранителни добавки в детството, пропаганда на здравословен начин на живот сред бременните, както и стимулация на мозъка и психотренинги сред възрастните.

Но ефективността на тези средства за предсказване и предотвратяване на престъпления изискват по-нататъшни изследвания, отбелязват те.

РИА Новости

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори