Какво се случва с човека в Космоса?

Колко дълго човек може да се намира в Космоса? Науката досега не може да даде еднозначен отговор на този въпрос, но с всеки нов екипаж към МКС информацията се увеличава.

Така или иначе, свръхдългите космически полети са опасни за хората.

Рекордът по пребиваване в Космоса е бил поставен от руския космонавт Валерий Поляков преди почти 20 години и е 437 дни. За него този полет в Космоса бил вторият поред, а по време на първия космонавтът прекарал на орбита 240 дни. Сергей Крикальов за шест полета е прекарал в Космоса общо 803 дни.

Разбира се, Космосът не може да се нарече дружелюбно място за човека – нашата физиология не е приспособена за живот в отсъствие на гравитация. Мускулите на тялото в прекия смисъл се съпротивляват на гравитацията на Земята, а това значи, че в Космоса те ще са натоварени в значително по-малка степен, тоест ще атрофират. Това ще засегне всички мускули, включително сърдечния или очните. Изключения няма.

Тъй като костите на скелета в Космоса не е необходимо да използват това натоварване, на което е подложен на Земята, регенерационните процеси в в тях спират. Костната тъкан се изтощава и поглъща от организма в Космоса, но не се възстановява, което прави костите много крехки.

Учените уверяват, че продължителното пребиваване в Космоса може също да доведе до нарушение в работата на имунната система. Разбира се, рискът от зарази в Космоса не е много голям, но нарушението на имунната система може да доведе до неблагоприятни автоимунни реакции и хиперчувствителност.

Освен негативните фактори на влиянието на микрогравитацията, значителна опасност за организма представлява и радиационното лъчение. Космонавтите изпитват въздействието на космическата и слънчевата радиация, космическите частици и лъчението, свързано с геомагнитното поле.

Графиката показва в процентно отношение кои кости от нашето тяло се износват най-много в Космоса.

Всички тези типове радиация са толкова силни, че дори със затворени очи космонавтите често виждат ярки изблици вследствие на това, че космическите лъчи въздействат на оптичните нерви.

Действието на радиацията води до гибелта на клетките и може да допринесе за различни мутации и развитие на ракови заболявания. Някои системи на нашия организъм са изключително чувствителни към радиация, което може да доведе до нарушения в имунната система, проблеми с костния мозък и развитие на катаракта.

Учените се опитват да се борят с всички негативни последствия от пребиваването в Космоса, но иронията е в това, че системите за защита могат да се окажат източник на т.нар. вторично лъчение, когато частицата се удря в защитния материал и изпуска гама-лъчи и активни неутрони.

Общо взето, може да се лети в Космоса. Но да се живее там, все още е преждевременно.