Дръжте се здраво за Земята. Космосът е вреден за вас!

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Антония Михайлова

Мнозина си мечтаят за полет на орбита, на Луната, че и по-далече. Да не споменаваме, че дори някои учени, като Стивън Хокинг например, апелират човечеството да се оглежда вече за нова планета, тъй като запасите на нашата рано или късно ще се изчерпят.

Но тези, които наистина се отправят в Космоса, ще се сблъскат с редица опасности за здравето.

Вече знаем как се отразява микрогравитацията върху човешкия организъм. Ричард Холингъм ни припомня, че „Космосът – това са болести и опасности, обвити в тъмнина и безмълвие“. Нека ги разгледаме още веднъж и да видим какво друго може да ни очаква сред звездите.

„Ние не сме приспособени към съществуване в безвъздушно пространство, нашата еволюция не е включвала нещо подобно“, казва Кевин Фонг, основател на Центъра по изучаване на медицина в екстремни условия, в Космоса и на големи височини към Лондонския университетски колеж и автор на книгата: „Предел. Живот, смърт и възможности на човешкото тяло“.

„Неправилно е да се смята пътешествието в Космоса просто за дълъг полет, по време на който около вас плуват предметите във въздуха. Това е експедиция, не по-малко сериозна от всяка друга“, казва той.

Да си представим, че сте ощастливени все пак да литнете в Космоса. И ето че си лежите в креслото и броите секундите до старта. Какво ви очаква? Как ще се държи вашето тяло в близките минути, часове, дни и месеци? Отговарят учени, инженери и астронавти, които от опит знаят какво се случва с човека в условия, когато нашият организъм се намира в чужда за него ситуация.

10 секунди след старта. Възможна загуба на съзнание

Космическият апарат се отделя от стартовия комплекс и ускорението нараства до 4G. Вие се чувствате четири пъти по-тежки от нормалното си тегло. Потъвате в креслото и ви е много трудно дори да мръднете с ръка.

„Поради претоварването кръвта се отдръпва в краката и за да останете в съзнание, трябва да осигурите кръвоснабдяване на мозъка“, така обяснява Джон Скот, старши научен сътрудник в лабораторията по изучаване на възможностите на човека в компанията QinetiQ във Фарнбъро, Южна Англия.

Тъй като кръвта се отдръпва от главата, при военните летци дори при относително ниско претоварване се спуска сива пелена пред очите. Наистина, в съвременните пилотирани космически апарати, например в „Союз“, позата на космонавта е избрана по такъв начин (с повдигнати крака), че да насочи кръвта от краката към гърдите и оттам – към главата.

10 минути след старта. Гадене

„На първо място космонавтите се оплакват от гадене и повръщане“, казва Фонг. Липсата на гравитация влияе на вътрешното ни ухо, което отговаря за чувството на равновесие, координация и ориентация в пространството. „А още снижава способността да се следят движещите се обекти“, добавя той.

Дори да не обръщате внимание на топчетата повърнато, летящи в безтегловност по капсулата, „космическата болест“ може да предизвика слабост и неспособност да изпълнявате поставените задачи.

Един такъв случай едва не провалил лунната програма „Аполо“. По време на полета на „Аполо 9“ (това било първото изпитание на лунния спускаем модул на орбита) Ръсти Швайкарт не бил в състояние да изпълни някои от поставените му задачи и продължителността на излизането в Открития космос трябвало да се съкрати.

Ануше Ансари – първата космическа туристка сред жените, също казва, че ѝ се наложило да се сблъска с гадене, повръщане и загуба на ориентация.

Два дни след старта. Подуто лице

По думите на канадския астронавт Кристофър Хадфийлд, на орбита постоянно му бил запушен носът. В Космоса сякаш постоянно стоим върху глава – течностите се натрупват в горната част на тялото. Резултатът е подуване на лицето. Подобно на отока на краката при дълго пътуване със самолет.

„Нашето тяло гони течностите нагоре – обяснява Фонг. – Когато се окажем в безтегловност, системите на организма продължават да работят и тъй като не срещат съпротива във вид на гравитация, тъканите на главата отичат.“

Но това, че ще изглеждате по-подпухнали от обикновено, още не е проблем. Изследвания показват, че космическият полет може да повлияе на зрението. Учени от Тексаския университет са изследвали астронавти и две трети от тях имали отклонения от нормите.

„Още не сме изяснили причините за това – признава представителят на НАСА Уилям Джефс. – При някои астронавти освен малки изменения в зрението са открити оток на зрителния нерв, изменения на ретината, деформация на очната ябълка. Възможно – поради повишаването на вътреочното налягане.“

Седмица след старта. Снижение на масата на мускулите и костите

Когато отсъства сила на тежестта, нашето тяло започва да деградира.

„Много системи на нашия организъм за правилно функциониране имат нужда от силата на тежестта – обяснява Фонг. – В някои експерименти мишки за седем-десет дни от полета губели до една трета от мускулната маса, а това е много! Деградира и сърдечният мускул.“

Когато се намирате на орбита, например на Международната космическа станция, това не е толкова голям проблем. Но да си представим, че сте намислили полет до Марс. Кацате на 200 милиона километра от дома си, а вашият екипаж не може да ходи…

От самото начало на космическата ера учените си блъскат главата над това как да помогнат на космонавтите да поддържат физическа форма. Всеки член на екипажа на МКС отделя един час на ден за кардиотренировки и още един час – за силови упражнения. Независимо от това, когато те се връщат на Земята след половин година на орбита, им е трудно да ходят.

Липсата на гравитация влияе и върху костите. Те се разтварят – почти буквално. „Върху някои носещи участъци се наблюдава загуба от 1-2% на месец – казва Фонг. – Това е много значителна загуба на костна тъкан и огромно количество калций, който попада в кръвта.“

За бъдещите изследователи, готови за първи път да стъпят на повърхността на Марс, това може да се окаже сериозно препятствие. Обидно ще бъде, ако такава важна за човечеството крачка завърши с банално счупване на краката.

Две седмици след старта. Безсъние

„Безсънието е един от най-разпространените проблеми – продължава Фонг. – Циркадните ритми на космонавтите, техният денонощен цикъл – всичко се обърква.“ На орбита, където Слънцето изгрява на всеки 90 минути, космонавтите с усилие се приспособяват към липсата на естествена нощ.

Освен това те са превъзбудени от пребиваването в Космоса, работят на смени и трябва да привикват към сън в спален чувал, пристегнат с ремъци към стената.

За борба с недоспиването на МКС са оборудвани отделни спални отсеци, които може да се затъмнят, имитирайки нощ. Изпитания преминава нова система за светодиодно осветяване, призвана да намали неестествената рязкост на светлината на борда на станцията.

Година след старта. Болести

Все повече са свидетелствата, че космическият полет оказва вредно въздействие върху имунната система. Изследователите на НАСА са открили, че белите кръвни клетки на дрозофилите на орбита са по-малко ефективни при поглъщане на чужди организми и борбата с инфекциите, отколкото генетично идентичните мухи, останали на Земята.

Това изследване се потвърждава и от други работи. Други насекоми, мишки и саламандри в Космоса стават по-уязвими за болести. Вероятно причината отново е липсата на гравитация.

Още повече основания за тревоги дава въздействието на космическата радиация. Космонавтите често съобщават, че „виждат“ ярки изблици светлина. Причината са космическите лъчи, преминаващи през техния мозък. И това, при положение че МКС се върти на достатъчно ниска орбита и атмосферата на Земята отчасти защитава обитателите на станцията от жестокото космическо лъчение.

Но в Далечния космос, например на път към Луната или Марс, възможността да се получи летална доза радиация става все по-реална. Това може да направи продължителните полети прекалено опасни.

Впрочем наблюдения на астронавтите от програмата „Аполо“, които са прекарали по няколко дни в Далечния космос на борда на слабо защитената капсула, не са показали повишена вероятност от заболяване от рак.

Две години след старта. Депресия

Преживели сте излитането, преодолели сте гаденето, научили сте се да спите в Космоса и да правите упражнения, за да можете при пристигането си на Марс уверено да прекрачите по неговата повърхност. Вие сте в отлична физическа форма. Но как се чувствате психически?

През юни 2010 година Европейската космическа агенция и руският Институт за медико-биологични проблеми изпратиха шест души на „полет до Марс“ с продължителност 520 дни. Имитацията на полета се проведе край Москва в макет на космически кораб. Изследван беше стресът, свързан с продължителен прелет, и проблемите, предизвикани от изолацията.

Пътешествието „на Марс“ е преминало прекрасно. Това било завладяващо приключение и екипажът имал много задачи. Добре преминала и „разходката по Марс“. Най-трудна се оказала финалната част на полета – връщането на Земята. Ежедневните дела станали обременяващи, членовете на екипажа лесно се раздразвали. Дните минавали бавно. Общо взето, участниците били налегнати от скука.

Как да се решат психологическите проблеми на хората, затворени в тясна автоматизирана консервна кутия, пиещи преработена урина и наблюдаващи от илюминатора безкрайното безвъздушно пространство? Специалистите от космическите агенции продължават да работят над тази задача.

„Психическото здраве на нашите астронавти винаги ни е занимавало не по-малко от физическото им състояние – казва Джефс. – Постоянните поведенчески тренинги, изследване и усъвършенстване на технологиите за комуникация – всичко това е призвано да помогне да се предотвратят всякакви потенциални проблеми.“

За това на първо място е необходимо да се съберат в екипажа точните хора. Нервният срив при космонавта е най-лошото, което може да се случи.

Дългите години еволюция са ни приспособили към живот в условията на стабилна земна гравитация. Атмосферата ни дава защита и ни осигурява възможността да дишаме. Вероятно някакъв вариант на изкуствена гравитация отчасти ще реши проблема, но Космосът така или иначе представлява сериозна заплаха за здравето на човека.

През новата година НАСА планира да започне на МКС годишен експеримент за по-подробно изучаване на последствията от продължителния космически полет за астронавтите. А дотогава всеки, който е решил да напусне сравнително безопасната орбита на нашата планета и да се отправи към други светове, трябва да помни: на Земята засега няма лекар, подобен на култовия персонаж от „Стар Трек“. Няма и технологии, каквито той използва в Звездната флота.

Ричард Холингъм е журналист и водещ рубриката „Изследователи на Космоса“. Той е редактор на списанието Space:UK на Британската космическа агенция, коментатор по стартовете на Европейската космическа агенция и води научни програми по радио ВВС.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори