Специалисти от Националния център за научни изследвания на Франция твърдят, че по време на кома човешкият мозък търпи неврофизиологични промени и характерът на последните може много да разкаже за феномена съзнание.
Състоянието на мозъка по време на кома отдавна интригува учените. Според някои данни то повече прилича на обща наркоза, отколкото на сън. Други опити демонстрират явната разлика между пълното вегетативно състояние и състоянието на минимално съзнание. Но в повечето случаи учените не успявали да видят ясна разлика между мозъка в съзнание и безсъзнание.
За да успеят все пак да я разберат, изследователите провели сканиране с магнитен резонанс на 17 пациенти, изпаднали в кома след спиране на сърцето. Някои от тях, чийто мозък оставал без кислород, впоследствие се върнали в съзнание, но повече от половината починали, без да излязат от комата. Едновременно за сравнение бил сканиран мозъкът на 20 здрави хора. В резултат са установени 417 мозъчни участъка, чиято активност се променяла при изпадане в кома. Сред тях имало 40, които при здравите хора работели заедно с много други зони, тоест те изпълнявали ролята на информационен център.
Но тези участъци мълчали при хората в кома и вместо тях започвали да работят други, периферни зони, които в обикновено състояние не се отличават с голяма активност, пишат изследователите в сп. PNAS. Максимални промени били установени в Precuneus – част от мозъка, която се смята, че игра е важна роля в работата на съзнанието, паметта и т.н. С други думи състоянието на кома се съпровожда с промени в информационните потоци на мозъка. Старите информационни диспечери престават да работят (очевидно поради недостиг на кислород) и импулсите тръгват да търсят нови маршрути.
От една страна, голямо е изкушението да се каже, че най-после са намерени центровете на съзнанието. Ако те се активират, то съзнанието ще се върне и човек ще излезе от комата. От друга – остава загадка какво се случва в случай на самопроизволно излизане от кома. Може да се предположи, че информационните потоци се връщат на обичайните маршрути, но какво ги кара да направят това?
Накрая изследователите са разгледали само изолирани случаи на кома, когато тя настъпва в резултат на продължителен кислороден глад на мозъка. За да може описаните зони наистина да се смятат за „центрове на съзнанието”, следва да се установи, че във всички случаи на кома промените в активността засягат едни и същи мозъчни участъци.
Източник: LiveScience
O2