Има два подхода към проблема за мъжкия и женския мозък. Първият е, че тези различия са заложени на генетично и хормонално ниво. Вторият е, че това е резултат на културното въздействие на обществото. Доколко тези подходи съответстват на научните факти, са решили да проследят създателите на документалния филм на френския режисьор Лор Делесал „Какъв пол е моят мозък?”
От гледна точка на генетиката мъжкият организъм се отличава от женския по наличието на хромозомни двойки XY при единия и ХХ при другия. Още на седмата седмица от бременността разположеният в Y-хромозомата ген SRY активира биологични процеси, даващи началото на развитието на организма в мъжки тип. Въпреки заблудите хромозомите Х и Y не влияят на начина на мислене.
Съществува версия, че мъжкото и женското поведение се определят от разликата в хормоналния фон. Експерименти показват, че поведението например на пъдпъдъците зависи от наличието на тестостерон в мозъка на мъжкия и в мозъка на женската, но дали така стоят нещата и при човека?
Може би нашият мозък се „феминизира” или „маскулинизира” в резултат от въздействието на хормоните върху организма? За сексуалното поведение на животните отговарят естрадиолът – разновидност на естрогена, и тестостеронът, който се превръща в естрадиол, обуславя сексуалното влечение. А това означава, че хормоналното влияние върху нас е много по-разнообразно от просто разделяне на хормоните на мъжки и женски.
Смята се също, че различията в мисленето се дължат на непосредствения строеж на самия мозък при двата пола. Например за ориентация в пространството жените запомнят последователност на определени указатели, докато мъжете по-лесно се опират на картите, което буквално означава, че те използват различни участъци от мозъка за едни и същи цели.
Жените прилагат „пространствени стратегии”, които се формират в хипокампа и отговарят за определянето на опорни точки в пространството. Точно затова средно този участък от мозъка при жените е по-голям, отколкото при мъжете. От друга страна, таксиметровите шофьори имат открояващ се хипокамп, докато сред жените тази професия не е особено популярна. При това всеки индивид има уникален по вид мозък и никакви полови различия в него не се откриват.
Това означава, че причината е другаде, смятат авторите на филма. Исторически жената е била пазителка на домашното огнище, а мъжът е бил ловец. Естествено, това разделение се е предопределяло от физическите особености, което впоследствие се е отразило и върху културните виждания за света и разпределянето на ролите. Но все още не ни е известно докрай как точно са живели хората в предисторическата епоха.
Днес са останали малко племена, чиито традиции и обичаи не са се променили за няколко хилядолетия.Едно от тези племена е лос зое, обитаващо горите на Амазония. Техните задължения ясно са разделени между мъжката и женската част на племето – първите ловуват, а вторите се грижат за стопанството. И все пак, това не отрича историите за храбрите воини амазонки.
В съвременния свят половите различия в поведението започват да се формират много рано – момчетата играят с коли, момичетата – с кукли. Но биологично ли е обусловено това, или все пак социумът натрапва на децата поведенчески стереотипи? Интересно е, че ако се проведе експеримент с маймунки и им се дадат два типа играчки – едните плюшени, а другите с колела, плюшените ще се ползват с успех сред женските, а колелата ще привлекат мъжките.
Човекът е социално същество и мозъкът му действа според заложените обществени рамки. На това се базира главната идея на филма – всички ние сме уникални и полът на мозъка не е определен толкова от природата, колкото от културната среда, в която живеем.
Източник: Наука и жизнь
