Каменна лава тече година след изригването

Изригване на вулкан в Чили предостави на учените първата възможност да изучат странното движение на каменна лава, известна като обсидиан поток.

Вместо обичайната червена река от разтопени породи, стичаща се по склоновете на планините, тази лава представлява дебел слой от черна маса от каменни отломки.

Д-р Хю Тъфен от университета на Ланкастър и колегите му за първи път измерили различните параметри на този поток. Те открили, че лавата продължава да се движи повече от година след изригването на вулкана.

За провеждане на изследването през януари 2012 г. групата посетила планинската верига Пуйеуе Кордон Кауле в Южно Чили.

„През юни 2011 г. там имаше голямо изригване и то все още продължава – разказва д-р Тъфен. – Това изригване изхвърля риолит, който създава невероятно лепкава магма. От нея се образуват тези странни потоци обсидиан. За първи път изучихме обсидиан поток – никой преди не е наблюдавал това движение.”

Ставайки свидетели на изригването на вулкана, изследователите открили, че черната обсидианова маса с височина над 30 метра бавно се спуска надолу. Участникът в екипа проф. Джонатан Кастро от университета на Майнц (Германия) е заснел потока и е привел изображението в 3D модел, демонстриращ изменението на формата на потока.

© Jonathan Castro, University of Mainz

„Най-завладяващо беше това, че потокът продължаваше да се движи! – казва д-р Тъфен. – Дори след като изригването вече е спряло, той вече няколко месеца продължава да пълзи.”

Първоначално лавата се придвижва с няколко метра на ден, но с времето плътната й кора се охлажда и движението се забавя. Но тя не спира – според изследванията година след изригването на вулкана лавата все още се движи със скорост 1,5-3 метра на ден.

Освен това в потока от скални породи има и така наречените пробиви, през които се просмуква горещата лава.

„Това изследване ни разкри много тайни, които крие в себе си лавата – коментира ученият. – Така че сега можем да създаваме нови модели, които илюстрират движението на всички съществуващи видове лава.”

Моделирането и визуализацията на подобни потоци са много важни, тъй като с тях може да се предскаже посоката на потока и да се направят необходимите указания за живеещите в зоната на опасност хора.

Както е известно, вулканите, способни на риолитно изригване, са разположени по цял свят и някои от тях са най-големите на Земята. Към тях се отнася и супервулканът Йелоустоун, както и Новарупта на Аляска, чието изригване през 1912 г. е най-голямото за целия ХХ век.

Подробно за изследването можете да прочетете в сп. Nature Communications.