Като те видя отблизо, вече не си ми симпатичен

Оптичното изкривяване на лицето, което съпровожда снимките от близко разстояние, ни кара по-малко да се доверяваме на този, който е изобразен на фотото, прави го по-несимпатичен и непривлекателен.

И така, психолозите от Калифорнийския технологичен институт съветват да качваме в социалните мрежи снимки, на които сме заснети от разстояние поне 2 метра. Специалистите са на мнение, че снимката, направена отблизо, прави човека непривлекателен и дори кара околните да се съмняват в честността и порядъчността му.

Всичко започнало с това, че изследователите обърнали внимание на любопитни творчески подходи на художници от Възраждането. Когато било необходимо да направят увеличаване на портрета, те леко изкривявали пропорциите на лицето. Така при поглед върху картината ни се струва, че гледаме човека едва ли не плътно пред нас. Учените стигнали по-далече и проверили как такива оптични ефекти влияят на възприятието ни за човек, изобразен на снимка.

Много изследвания са посветени на анализа на зависимостта на социалния контакт от зрителното впечатление. Най-простата закономерност е, че се доверяваме повече на усмихващ се човек, отколкото на намръщен. Но оптико-геометричните ефекти на снимката досега не са разглеждани в такъв контекст. И ето че психолозите предложили на група доброволци да оценят няколко двойки снимки, като във всяка двойка един и същи човек бил сниман от разстояние половин метър и от дистанция 2 метра. Опитните фотографи (пък и не само те) веднага ще възразят, че отблизо изображението ще бъде по-едро, ясно и различно осветено. Изследователите обаче се интересували само от геометричното изкривяване на пропорциите.

В един от вариантите на експеримента хората били помолени да оценят степента си на доверие към човека на снимката, в друг били питани дали биха поверили парите си на непознатия на снимката. И ето го резултата: във всеки случай човекът на снимката, направена отблизо, предизвиквал по-малко доверие и изглеждал ненадежден и несимпатичен. Понякога изследователите изкуствено изкривявали пропорциите на лицето на снимката така, че да изглежда сякаш е направена отблизо. Резултатът бил същият – нивото на доверие към човека на картинката веднага спадало.

Психолозите свързват това с личното пространство, със „зоната на комфорт”, която заема радиус около метър около нас. Ние изпитваме дискомфорт, когато някой премине тази граница – например в претъпкания автобус.

Когато гледаме снимка, направена отблизо, ни се струва, че този човек е навлязъл в личната ни територия. Авторите подчертават, че такива промени в изображението може да са несъзнателни – и все пак те играят сериозна психологическа роля.

Получените резултати може да се окажат безценни за тези, които се занимават с PR – лесно е да си представим как това ще е от полза в политиката, маркетинга и т.н. Психолозите съветват да не се увличаме прекалено в снимането на собствените си физиономии с телефон или уебкамера, защото никой няма да ни оцени по достойнство на такава снимка.

Източник: Caltech / California Institute of Technology