Киселинните океани също са виновни за Великото измиране

Измененията в океаните на Земята, предизвикани от изключителната вулканична активност, в голяма степен са отговорни за най-мащабното измиране в историята на нашата планета.

За това свидетелстват резултати от ново изследване, публикувано в сп. Science.

Великото пермско измиране, случило се преди около 252 млн. години, е унищожило повече от 90% от морските видове и над две трети от животните, живеещи на сушата.

Приблизително по същото време океаните на Земята са погълнали огромно количество въглероден диоксид от вулканичните изригвания. Това е изменило химичния състав на океаните и е увеличило тяхната киселинност, което е повлякло след себе си катастрофални последствия за живите създания на нашата планета.

За това свидетелстват резултатите от изследвания на международен екип учени, ръководени от учени от Единбургския университет. Това е първата научна работа, възлагаща вината за масовото измиране на повишената киселинност на океаните. Преди изследователите обвиняваха за най-мащабното измиране микробите, образувани на континента Пангея и хипотетичен диск от тъмна материя.

Мястото на изследване в Обединените арабски емирства.
© M O Clarkson

Учените анализирали породи, открити на територията на днешните Обединени арабски емирства (в далечните времена тези земи са били дъно на древен океан). Получените данни помогнали да се разработи климатичен модел на времената на измирането – каменните породи са съхранили подробен летопис на измененията на океанските условия в древността.

Получените резултати помагат на учените да разберат каква заплаха за съвременния морски живот носи киселинността на океана. Количеството въглерод, изхвърлен в атмосферата от древните вулкани, е било вероятно повече, отколкото при изгарянето на изкопаеми горива в съвременността.

И все пак въглеродът се е изпускал в атмосферата със скорост, аналогична на скоростта на съвременните емисии. Този бърз темп на изхвърляне е станал критичен фактор, довел в крайна сметка към силна киселинност на океаните.

Пермското и последвалото след него триасово измиране са засегнали общо 60 000 години, а киселинността на океаните е продължила около 10 000 години.

Според изследователите киселинността на океана е станало движеща сила на смъртоносната фаза на измирането, която е нанесла окончателен удар по нестабилната екосистема. Повишението на температурите и широко разпространяващото се понижение на нивото на кислород в океаните вече сериозно са отслабили обитателите на тази среда.

Изследователите са изучили каменни породи, съхранили „подпис“ за киселинните изменения във водата.
© D. Astratti

„Океаните могат да поглъщат определено количество въглероден диоксид – казват изследователите. – Но толкова обемни емисии, при това протичащи се в такова безпрецедентно темпо, сериозно са изменили състава на океаните. А масовото измиране както на морски, така и на наземни животни, показва, че екстремните изменения са протекли във всички екосистеми на Земята.“

Сибирските вулкани в тези времена са изхвърлили огромно количество CO2 за кратък период от време, така че океаните просто не са успели да погълнат целия въглероден диоксид. Само за 10 000 години нивото на pH на Световния океан е спаднало до несъвместимото с живота.

„Учените отдавна подозират, че Великото пермско измиране е свързано с киселинността на океана, но досега ни липсваха преки доказателства – коментира д-р Матю Кларксън (Matthew Clarkson) от Школата за науки за Земята при Единбургския университет. – Отчитайки, че сега се наблюдава увеличение на киселинността на океана поради антропогенни въглеродни емисии, това е крайно тревожна информация.“