Учените и икономистите прекарват много време за опростяване на сложния реален свят в по-прости, по-разбираеми части, за да разберат как работи всичко. Това е една от причините да се създават „модели“ – мини версии на реалността, с които можем да „играем“, да променяме променливи и да виждаме какво се случва.
При екологичните изследвания това понякога става под формата на анализ на разходите и ползите, който се разбира от политиците и мениджърите навсякъде.
Ново проучване на учени от Европейската комисия, публикувано сега в списанието Nature Communications, в този смисъл е класическо. Моделът разглежда разходите за защита на крайбрежните общности от изменението на климата. Авторите подчертават, че бреговете ще пострадат най-много от променените морски нива, които се очаква да нараснат с около един метър до края на века, както и от по-интензивни бури.
От всички многобройни въздействия на затоплящата се планета, покачването на морското равнище е едно от най-опасните, въпреки че няма да засегне навсякъде еднакво и затова някои общности ще бъдат изложени на по-голям риск от други. Можем да бъдем напълно уверени, че морското равнище се повишава поради изменението на климата, защото морската вода се разширява, тъй като се затопля, а от топящите се ледници идва и допълнителна вода.
Докато океаните се затоплят, морските нива се повишават малко по малко – и ако ледени покривки на Антарктида или Гренландия се срутят и водата, която в момента е затворена, се освободи, морските нива ще се повишат много внезапно и то значително. Ще бъде трудно и скъпо да се справим с тези въздействия, а това ново изследване показва до голяма степен какво ще се случи и в Европа.
Според учените от Европейската комисия изследването ще помогне да се спестят пари в дългосрочен план за изграждане на подобрена морска защита за около 70% от бреговата линия на континента.
Но наистина ли в бъдеще ще се живее в свят зад огромни стени? Това ли е единственият начин за адаптиране? Моделът показва, че със сигурност например Лондон няма да оцелее без бариери на Темза от следващото поколение.
Учените казват, че има и други възможности да се „защитим“ по различни начини. Въз основа на „природни“ решения, като пресъздаване на дюни или мочурища или оттегляне от крайбрежните зони.
Тези решения работят с естествени процеси и имат много други ползи за дивата природа и хората, както и премахват някои от най-лошите проблеми на „твърдите“ брегови защити, като например начина, по който бетонните стени могат просто да изместят ерозията по-навътре по крайбрежието до места, които са не защитени.
Възможно е да има и други по-рентабилни начини за намаляване на риска. Това със сигурност се отнася за наводнения и от реки, където, използвайки най-добри модели за времето и реките, може предварително да се прогнозира кога и къде ще се наводнят, което ще позволи да се предприемат ранни действия, за да се избегнат щети.
Предпочитаната алтернатива е да се използва нюансиран подход. Ясно е, че климатът се променя и ще се нуждаем от комбинация от по-конкретни, интелигентни природни решения и по-добри прогнози за наводнения, за да се подготвим за предстоящото.
