Революционна персонализирана иРНК ваксина е успяла да намали риска от рецидив на рак на кожата или фатален изход с 42%, когато се прилага в комбинация със стандартна имунотерапия.

Данните от третата фаза на мащабните клинични изпитания бяха официално представени по време на конгреса на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) в Мадрид.

В онкологичните среди дори спад от 10% в риска се счита за сериозен успех.

По думите на генетика Сет Чийтъм от Университета в Куинсланд, постигнатите над 40% биха предизвикали истински възторг сред изследователската общност.

Прецизен щит срещу рецидив на меланома

Иновативният препарат, наречен интисмеран, няма за цел да предотвратява първичната поява на меланом.

Основната му задача е да предпази от повторно развитие на заболяването пациенти, които вече са преминали през хирургично отстраняване на кожните тумори.

В проучването са взели участие 1137 души с междинен и напреднал стадий на меланом от 157 специализирани центъра по света. Доброволците са били разделени на две групи на случаен принцип. Едната е получавала персонално разработената ваксина заедно с утвърдения имунотерапевтичен медикамент пембролизумаб, а контролната група – пембролизумаб в съчетание с плацебо.

Проф. Джорджина Лонг от Австралийския институт по меланома в Сидни съобщи, че пациентите се проследяват средно от 25 месеца.

Мониторингът ще продължи още няколко години, за да се оцени дългосрочната обща преживяемост.

Тя подчерта също, че комбинираната терапия не е довела до опасни странични ефекти.

Как работи иновативната технология?

За да създадат индивидуална доза интисмеран, учените първо секвенират ДНК от туморната тъкан на всеки отделен пациент, търсейки специфични мутации.

Тези изменения водят до синтеза на неоантигени – уникални белтъци, които служат за разпознаване на раковите клетки от здравите.

Персонализираната иРНК ваксина се програмира спрямо конкретните неоантигени на съответния болен.

След поставянето ѝ клетките в тялото започват да произвеждат тези белтъчни маркери. Те сигнализират на имунната система, че е време за атака.

По този начин организмът се обучава сам да локализира и унищожава остатъчните туморни клетки.

Най-сериозната пречка пред екипа се е оказало осигуряването на достатъчно качествен генетичен материал.

За надеждно секвениране на ДНК и РНК е нужен определен обем тъкан, което се е превърнало в проблем при пациентите с премахнати тумори в по-ранен етап.

Логистичният процес – от изпращането на пробите до лабораторията, през анализа, до производството и доставката на ваксината обратно в клиниките – отнема седмици.

В отделни случаи заболяването се е завръщало още преди персонализираният препарат да бъде напълно готов.

Генетикът Сет Чийтъм отбелязва, че високата стойност и сложният производствен процес засега поставят под въпрос широкото и масово навлизане на подобно лечение.

Въпреки логистичните и финансовите въпросителни, експертите са оптимисти относно бързата поява на медикамента в клиничната практика.