Не, няма да има сензация – неумерената употреба на алкохол нанася вреда на организма и често и много други проблеми, което го знаят дори децата.
Но далеч не всичко, което се приписва на алкохола, е истина. Спиртът убива мозъчните клетки – това е популярна и стара теза на антиалкохолната пропаганда.
Понякога сме срещали дори толкова силен, макар и литературен образ: „на сутринта махмурлията буквално уринира неврони“. Еее… не. Само не и неврони.
Общо взето, в способността на етанола да убива живата клетка никой не се съмнява – не случайно спиртът се отнася към дезинфекциращите вещества.
Но все пак не пускаме мозъка си в кофа с водка, а тази концентрация на алкохол, която може да присъства в кръвта при условие, че човек се е напил и все още е жив, разбира се, е недостатъчна за убийство на клетките.
Популярният мит е опроверган още през 1993 година от две учени дами – Грете Бадсберг Йенсен и Бинте Пакенберг – от неврофизиологичната лаборатория при университета на Орхус (Дания).
За своите изследвания те препарирали мозъците на 11 покойници, алкохолици приживе, и други 11 мъртви граждани, които предпочитали трезвеността на този свят. Като преброили количеството клетки в еднакви участъци на неокортекса на главния мозък при алкохолиците и трезвениците, изследователите не открили никаква съществена разлика в количеството неврони.
Но било отбелязано намаляване на плътността на бялото вещество в старата кора (архикортекс) на мозъка. Старата кора включва, както е известно, хипокампа – структура, отговаряща за паметта.
В самото бяло вещество няма неврони, има само техни израстъци, както и глиални клетки. Снижаването на плътността на бялото вещество сочи, че алкохолът не убива невроните, но вреди на техните израстъци и по такъв начин разрушава връзките между невроните и различните мозъчни участъци.
По-конкретно това може да обясни проблемите с паметта, които изпитват пиещите хора. Но според датските учени разрушаването на връзките (за разлика от гибелта на неврона) не носи необратим характер. Достатъчно е човек да спре да злоупотребява със спирта и плътността на бялото вещество се възстановява.
Но ако алкохолът, дори в големи количества, не може да стане непосредствена причина за гибелта на невроните, той е способен да предизвика заболявания, които все пак разрушават мозъка.
Става дума например за синдрома на Вернике-Корсаков – той се развива при алкохолиците на почва дефицит на витамин B1. На първо място страдат митохондриите на невроните, а след това загиват и самите клетки. С други думи, макар като цяло убийството на мозъка от алкохола да не съответства на действителността, зад него все пак стои някаква истина.
В тази връзка пожелаваме на всички весели празници без тежки последствия за здравето, повече радост и придобивки, по-малко разочарования и заблуди! Щастливо посрещане на 2015 г.!
