Колко дълго можем без сън?

Нашият организъм известно време се бори със съня, но рано или късно безсънието води до временно умопомрачение и дори до смърт, изяснява BBC Future.

За какво си губим времето? Към 78-ата година, ако се вярва на някои изчисления, средният човек девет години е прекарал пред телевизора, четири години – зад волана, 92 дни – в тоалетната, и 48 дни е правил секс.

Но сред всички занимания, поглъщащи нашето време, има безспорен шампион. Към 78-ата година човек е изразходвал в сън средно 25 години.

И ако се опитаме частично да отвоюваме от Морфей тези години, възниква въпросът: колко дълго е способен да не спи човек и какви са последствията от продължителното бодърстване?

Здравият индивид, опитващ се да намери отговор чрез експеримент над себе си, скоро ще разбере, че задачата не е лесна.

„Необходимостта от сън е толкова силна, че превъзхожда глада – казва Ерин Ханлън, доцент от Центъра по съня, метаболизма и здравето при Чикагския университет в САЩ. – Вашият мозък просто ще заспи, независимо от всички съзнателни опити да се борите с това.“

Защо ни е нужен сън?

Защо влечението към сън е толкова силно, учените не знаят. „Точната роля на съня тепърва предстои да се изясни“, отбелязва Ханлън. Но според него сънят по някакъв начин „занулява“ системите на нашия организъм.

Освен това изследванията показват, че редовният, достатъчен сън помага да се излекуват раните, поддържа работата на имунната система, обмяната на веществата и така нататък – възможно е именно затова да се чувстваме прекрасно, когато сме се наспали добре.

От друга страна, недостигът на сън се свързва с повишения риск от диабет, сърдечни заболявания, затлъстяване, депресия и други неволи. За да се избегнат те, организмът по време на безсънни нощи ни подава неприятни сигнали – не ни стигат силите, чувстваме се уморени, а тежките клепачи сами се спускат над зачервените ни очи.

Когато продължаваме да се борим със съня, концентрацията ни спада и кратковременната ни памет работи лошо.

Ако се игнорират тези сигнали, бодърствайки цели денонощия, то в резултат разумът се предава. Появяват се резки скокове на настроението, параноя, човек вижда несъществуващи предмети. Шофьорите на камиони наричат това състояние „да видиш черно куче“. Тяхната професионална мъдрост гласи: ако на пътя се появи натрапчиво черно куче, бързо трябва да спреш и да починеш.

„Хората започват да халюцинират и леко се побъркват“, казва Атул Малхотра, директор на отделението по Медицина на съня в Калифорнийския университет в Сан Диего.

Негативното влияние на безсънието върху организма е отбелязвано в хода на много изследвания. В кръвта се повишава съдържанието на хормоните на стреса – като адреналин и кортизол, и в резултат се повишава кръвното налягане.

Едновременно се нарушава сърдечният ритъм и започват проблеми в работата на имунната система, разказва Малхотра. Като следствие ненаспалите се хора стават нервни и често боледуват.

Но проблемите, донесени от пристъп на безсъние или поредното парти, обикновено изчезват след добър сън. „Ако има вреда, то тя е обратима“, констатира Джером Сийгел, професор от Центъра по изучаване на съня при Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Внимание, очите не се затварят

А какво е изобщо да не спиш? Печалните последствия от постоянното бодърстване се проявяват при пациенти с рядко генетично заболяване, наречено „фатално семейно безсъние“.

Предизвикващите това заболяване гени присъстват при около 40 семейства в цял свят. В нервната система на носителите поради генетичен дефект белтъците се преобразуват в т.нар. приони, губейки при това нормалните си свойства.

„Прионите са протеини с неправилна форма и поради тях при пациентите започват големи проблеми“, пояснява Малхотра. Прионите се струпват на буци в нервната тъкан, убиват я и превръщат мозъка в подобие на швейцарско сирене (същото се случва при болестта на Кройцфелд-Якоб, най-известното от предизвикваните от приони заболяване).

При хората с фатално семейно безсъние най-голяма вреда се причинява на таламуса, отговарящ за съня. Затова при тях започва безсъние.

Пациентът неочаквано престава да спи и при него се появяват странни симптоми – например свити зеници и повишено потоотделяне. След няколко седмици той преминава в състояние на полусън. Болният ходи като сомнамбул и понякога потрепва – както понякога неволно потрепват хората при заспиване. При това следват загуба на тегло, изпадане в крайно изтощение и в края на краищата – смърт.

Но в такива случаи самото безсъние не се смята за причина за смъртта – заболяването нанася сериозни щети на главния мозък.

„Не мисля, че тези хора ги убива липсата на сън“, казва Сийгел. Разпространените изтезания с безсъние също, доколкото е известно, не водят до летален изход (макар подлагащият се на тях човек да изпитва ужасни страдания).

Подобни експерименти с лишаване от сън на животни предоставят допълнителни доказателства, че безсънието само по себе си не е смъртоносно, но причините, които го предизвикват, понякога са способни да убиват.

През 80-те години на ХХ век Алан Рехтщафен е провел в Чикагския университет експеримент с мишки. Той поставил гризачите на специални дискове над подноси с вода. Когато мишката започвала да дреме (както посочвала енцефалограмата), дискът се завъртал, изтласквайки мишката във водата, в резултат на което тя се пробуждала.

След месец подобно изтезание всички мишки измрели, макар причините за тяхната смърт да остават неизяснени. Според Сийгел по-скоро вината е на стреса от пробуждането, който мишките изпитвали около хиляда пъти на ден. Точно той може да износва системите на организма. Сред другите симптоми при мишките се наблюдавало нарушение на терморегулацията на тялото и загуба на тегло – независимо от увеличения апетит.

„В това се заключава главният проблем при изучаването на съня при хора и животни – човекът или животното не бива да се лишават от сън без тяхното доброволно съдействие, като не се причинява при това сериозен стрес – смята Сийгел. – Ако настъпи смърт, то остава въпросът: каква е била причината – стресът или безсънието? Не е лесно да се отличи едното от другото.“

Не заспивай!

Според идеята всичко казано би трябвало да е достатъчно, за да се откаже човек от опитите да експериментира над себе си с лишаване от сън. Но остава въпросът: колко дълго човек е способен да не спи?

Най-често се споменава рекордът на Ранди Гарднер от Сан Диего, поставен през 1964 година. На 17 години Гарднер провел този експеримент като извънкласна научна работа. Според наблюдаващите го учени Гарднер не спал 264 часа (малко повече от 11 дни).

Съществуват и други претенденти за палмата на първенството по безсъние, макар че те по-трудно може да се проверят. Сред тях е британка, която през 1977 г. спечелила състезание по непрекъснато люлеене в стол-люлка. Твърди се, че тя се люляла 18 дни.

Колко точно човек може да изкара без сън, не е известно. Възможно е това да е за добро – вземайки предвид вредата, която хората си нанасят с подобни опити, Книгата на рекордите „Гинес“ още миналото десетилетие решила да не регистрира повече постиженията в тази категория.