Обектът, унищожил динозаврите преди 65 млн. години, по-скоро е бил комета, а не астероид, смятат учените. Привържениците на астероидната хипотеза смятат, че за измирането на динозаврите и около 70% от всички видове на планетата отговорност носи това, което е паднало на територията на съвременно Мексико и е образувало кратера Чиксулуб с диаметър 180 км. Ново изследване сочи, че този кратер е възникнал в резултат на сблъсък със Земята на по-бързо тяло с по-малки размери, отколкото е прието да се смята.
На 44-тата конференция по лунните и планетарните науки в Уудландс (САЩ) били представени данните за слой с високо съдържание на иридий, който се среща на границата между кредни и палеогенски отлагания и свидетелства за въздействието на небесно тяло (той не би могъл да се образува сам). Изяснило се, че цитираните значения на иридия са неверни. Учените ги сравнили с нивото на осмия – още един елемент, донесен на Земята от чуждо тяло.
Новите изчисления говорят, че в резултат на удара са се образували по-малко отломки, отколкото се смяташе, тоест обектът не е бил толкова голям. И съдейки по размера на кратера, той се е движел много бързо.
„Какво може да е имало достатъчно енергия, за да създаде такъв кратер, но да е съдържало по-малко материал? – пита авторът на изследването Джейсън Мур от Дартмутския колеж (САЩ) и веднага отговаря: – Това навежда на мисълта за комета.“
Кометите представляват топки от лед, прах и камъни. Те се различават от астероидите и по силно разтеглените орбити и разредена атмосфера – кома. Чиксулуб по-скоро е образуван от дългопериодична комета – една от тези, които се приближават до Слънцето веднъж на няколкостотин, хиляди или дори милиони години. Възможно е все пак това да е бил отчаяно бърз астероид, но засега наблюденията показват, че подобни скорости имат основно кометите.
Хипотезата предизвикала спорове. Например физикът Брендън Джонсън от университета Пардю (САЩ) напомня, че част от материала, донесен от небесното тяло на Земята, може да е бил изхвърлен с втора космическа скорост и да е изчезнал без следа. Така че не бива да се правят изводи за типа обект по това, което е останало на Земята.
С това е съгласен геологът Гарет Колинс от Имперския колеж в Лондон: „Геохимията е способна да разкаже само за тази маса от метеоритния материал, който е бил разхвърлян по планетата, но не и за общата маса на обекта на сблъсък. За оценка на последната е необходимо да се знае каква част е отлетяла в Космоса.”
Авторите предполагат, че на Земята са останали 75% от масата на обекта, но Колинс не разбира защо да не са 20%. В такъв случай сега бихме говорили за много голям и бавен астероид, а не за комета.
Според геофизика Джей Мелош от университета Пардю доказателствата за високата скорост на обекта са толкова неясни, а вероятността за сблъсък с необикновено бърза комета е толкова малка, че по-скоро това е бил по-бърз от обичайното астероид.
Източник: LiveScience
