Комуникираме ли вече с бъдещето?
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27
Знаете ли, че е проведено проучване, чиято цел е била да се разбере дали някой от бъдещето се намира в настоящето. Астрофизиците Робърт Немироф (Robert Nemiroff) и Тереза Уилсън (Teresa Wilson) от Мичиганския технологичен институт решили, че ако някой от бъдещето се върне назад във времето, то той може би е оставил следи.
Такъв пътешественик във времето може би е търсил бъдещи събития в интернет. Датата на търсенето би трябвало да бъде по-ранна от датата на самото събитие и по този начин би станало ясно, че някой предварително е знаел какво ще се случи. Достатъчно такива търсения биха позволили на учените да разберат кой стои зад тях.
Въпреки че астрофизиците използвали цялото си финансиране, резултатите от проучването не били крайно убедителни. Но това не значи, че комуникирането с бъдещето е невъзможно. На теория, хората от бъдещето, подпомогнати от квантовите компютри, би трябвало да успеят да изчистят теориите за пътуване във времето и да успеят да ги приложат в реалността.
Проф. Рон Малет (Ron Mallett) от университета в Кънектикът смята, че физическото пътуване във времето е невъзможно в момента, но можем да създадем машина, която да ни позволи да приемаме съобщения от потомците си. Бъдещите поколения може да създадат подобни устройства и така да е възможно да се свържат с нас. Малет смята, че машината е нещо, което сме способни да построим, а според неговите теории светлината може да влияе на времето.
„Чрез циркулиращ лъч лазерна светлина успях математически да покажа, че това довежда до изкривяване на пространството и времето“, твърди проф. Роналд Малет. „Поток от неутронни завъртания може да пренася бинарен код в миналото.“
Според физиците червеевите дупки също са способни да изкривяват времето. Но известният професор Стивън Хокинг смята, че ако хората създадат подобно нещо, то ще има катастрофален ефект.
Въпреки че повечето от тези теории са непълни, самото им съществуване означава, че нашето разбиране за същината на времето напредва. Имаме основания да смятаме, че това ще продължава и занапред и един ден ще сме способни на реално пътуване във времето.
Физикът от Вашингтонския университет, Джон Креймър е изказал хипотезата, че квантовото заплитане може да променя посоката на времето. Когато два електрона от една и съща молекула са заплетени, дори и да се намират на огромно разстояние помежду си, те остават свързани.
Това е явлението, което Айнщайн нарича „призрачно взаимодействие от разстояние“. Но той имал проблем с тази концепция, защото тя противоречала на теорията му, че нищо не може да се движи по-бързо от светлината. Но, изглежда, заплетените електрони успяват да комуникират помежду си по-бързо от скоростта на светлината. Креймър смята, че това заплитане може да се използва за комуникиране с миналото.
Но комуникацията с различно време би нарушила причинността на събитията.
Представете си, че държите чаша мляко. Изпускате я, тя пада на земята, чупи се и млякото се разлива. Виждате го и го чувате, защото чашата вече е паднала. Няма как да видите счупването преди момента на падането, защото стрелата на времето върви от минало към бъдеще.
В момента важното е, че науката и човечеството продължават да се опитват да разгадаят тайните на пътуването във времето и нищо чудно един ден това да се превърне в реалност. Квантовите компютри от бъдещето може да са способни да комуникират с миналото през интернет и ние дори да не разбираме.
Така че проучването на Мичиганския технологичен университет може би е изпреварило времето си, или пък да е изостанало, или пък да ни е дало информация, която вече знаем или не знаем. Всичко е възможно.
Статията е дело на Робърт Торес (Robert Torres), който е автор на книгата Sin Thesis (Теза на греха), в която по научен път се изследват паранормални явления.
