Конкистадори са принесени в жертва и изядени от местни племена
Испански конкистадори, жени, деца и коне са били в плен няколко месеца, след което са били принесени в жертва и изядени от племето Аколхуа – съюзници на Ацтекската империя. За този потресаващ случай говорят нови археологически находки, открити в близост до Мексико Сити.
Въпреки че в хрониките на Ернан Кортес се споменава за кордон, отвлечен през 1520 година, това е първият път, в който археолозите разбират какво се е случило, когато местните се срещнали с испанците за пръв път.
Конвоят се е намирал само на няколко километра от позицията на испанската армия, когато е бил пресрещнат от местно племе на име Алкохуа, което е било в съюз с големия ацтекски град Тецкуко (Тескоко). Конвоят се е състоял от 15 испанци, 45 войници, 50 жени, 10 деца и няколко души от местността. В следващите шест месеца ги очаквала сурова съдба.
На аколхуанците им се наложило да реконструират град Зултепек, за да настанят пленниците, според археолога Енрике Мартинез (Enrique Martinez). Зултепек се намира съвсем наблизо източно от столицата Теночтитлан. Впоследствие Зултепек е преименуван в Текоаке, което на местния език нахуатл означава „мястото, на което ги изядоха“.
Затворниците се намирали във временни клетки, в които били открити и останки със знаци, които показват жертвоприношение. Според Мартинез жреците избирали по един пленник на няколко дни и го убивали на площада или още в клетката. Археолозите смятат, че конкистадорите са пожертвани в чест на боговете Кецалкоатл, Тезкатлипока и Хуитцилопочтли.
„Различните божества изисквали различни жертвоприношения“, казва Розмари Джойс (Rosemary Joyce), която е професор по антропология в Калифорнийския университет в Бъркли. „Принасянето в жертва на цивилни и войници е било традиционна практика у ацтеките и съюзниците им. Жени и деца също са били принасяни в жертва – децата най-често били избирани за дъждовните богове.“
Сред 15-те хиляди артефакта са открити и глинени статуетки на хора, облечени в европейски дрехи. Според Мартинез статуетките са използвани за различни ритуали. „Има обезглавени статуетки и на европейци и на чернокожи.“ Сред глинените фигури има една, която не изобразява човешко същество. Археолозите я описват като „ангелско лице от едната страна и демон с кози рога от другата“.
Жертвоприношението не е било краят за пленниците. По костите има доста белези, които говорят, че плътта е изрязвана от костите. Мартинез смята, че местните не са изяли само конете, но и хората.
Въпреки това няма преки доказателства за канибализъм и някои археолози смятат, че тази идея идва от разказите на някои колонизатори, но не винаги е подкрепена с материални доказателства.
Някои от костите на жертвите са оставени в близост, за да посрещнат по-късно испанците, изпратени от Кортес. По време на археологическите разкопки изследователите станали свидетели на още по-потресаваща гледка – в таза на жена, пожертвана и разчленена на площада, бил поставен череп на едногодишно дете. Само прасетата се разминали със зверствата, явно защото местните били слисани от тези животни.
„Прасетата били принесени в жертва и скрити в кладенец, но няма никакви следи от сготвяне и изяждане“, казва Мартинез.
Когато Кортес научил за кланетата, изпратил военни, които да разрушат града. Руините на Зултепек (Текоаке) показват, че аколхуанците са се опитали да изоставят града бързо и да скрият доказателствата за жертвоприношенията в определени стаи и резервоари. Войниците на Кортес разрушили града, но опитите на аколхуанците да скрият доказателствата всъщност отворили вратите за съвременните археолози.
„В крайна сметка испанците успели да завладеят Теночтитлан, но не заради оръжия и стомана, а заради силните и подготвени воини от няколко местни племена.“
Предателството е било начин на живот на американския континент през XVI век, казва археоложката от университета във Флорида Сюзан Гилеспи (Susan Gillespie). „Кортес научил това и се възползвал максимално от него.“
До времето, в което конкистадорите обсаждали Теночтитлан, аколхуанците вече били на страната на испанците.