Мащабно изследване на останки на индианци от времената на Колумб е установило, че повечето от тях са измрели не веднага след нашествието на конкистадорите и техните болести, а около век след откриването на Новия свят, вероятно поради появата на мисионерството, става ясно от статия, публикувана в сп. PNAS.
Днес учебниците по история и много учени казват, че популациите на индианците в Южна и Северна Америка рязко са намалели през XV и XVI век в резултат на проникването на конкистадорите и прочие европейски пътешественици. В резултат от 20 милиона индианци, живели преди пристигането на Колумб, останали по-малко от половината.
Антропологът Хенри Добинс още през 1983 година пише, че болестите, донесени от конкистадорите, са унищожили около 95% от общия брой на населението на Америка, като се започне от 1492 г. Много други изследователи сочат, че около 97% от населението на бившата империя на ацтеките и около 90% от жителите на Перу са загинали от европейски инфекции в първите векове след покоряването им от испанците.
В последните години, както пишат Матю Либман (Matthew Liebmann) и колегите му от Харвардския университет, тези оценки стават предмет на все по-остра критика поради нови изкопаеми свидетелства, несъвместими с теориите на Добинс и последователите му. Например през 2014 година генетиците, анализирайки останките на жители на Перу от V-Х в., са намерили в тях следи от туберкулозен бацил, станал една от причините за измирането на индианците в Колумбовата ера.
Екипът на Либман открил още едно свидетелство, че измирането на индианците не е било пряко свързано с първите европейски „пришълци“, като изучили останките на хора и следи от двайсетина селища на древни индианци, живели на територията на съвременния щат Ню Мексико.
Изследването било проведено с помощта на съвременни лазерни радари, способни да „надникнат“ под слоя земя и да изучат какво се крие под него. Използвайки подобни лазерни снимки, учените успели да оценят размерите на всяко изучено селища, да изчислят броя на жителите в него и да изяснят кога са започнали да измират.
Както се оказало, измирането започнало не веднага след пришествието на завоевателите от Втория свят, а около сто години след тяхната поява, като се започне от 1620 г. В следващите 60 години настъпила истинска катастрофа – за това време числеността на населението в тези селища рязко намаляла с 86% и след това всички те били изоставени.
Последствията от това измиране на индианците са били колосални и са довели, както пишат учените, до глобално преустройство на екологичните системи – горите в Северна и Южна Америка са се възстановили, тъй като индианците вече не ги изсичали и не ги изгаряли, и започнали да поглъщат въглеродния диоксид от атмосферата.
Това малко свалило средногодишните температури и усилило периода на застудяване на климата – така наречения малък ледников период, който продължил от XVI от XVIII век. Както подчертават Либман и колегите му, той така или иначе би настъпил, ако индианците не бяха измрели, но силата му би била по-слабо изразена.
Защо се е случило това рязко и внезапно измиране? Авторите на статията нямат определен отговор на този въпрос, но смятат, че то е било свързано с дейността на католическите мисионери, проникнали в този регион на Америка и други ъгълчета на Новия свят около 1621–1626 г.
Те може да са донесли европейски болести и техните усилени контакти с местното население, включително и традициите за масово кръщение, може да са допринесли за тяхното разпространение и масова гибел на индианците, както и за нарастването на броя на конфликтите между кръстените и некръстените групи сред „първите народи“ на Новия свят.
