Короналните примки: не вярваме на очите си

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

M. Aschwanden et al. (LMSAL), TRACE, NASA
Антония Михайлова

Слънчевата корона – външната част на атмосферата на нашата звезда – е аномално нагорещена в сравнение с нейната повърхност. Причините за това, естествено, не може да не вълнуват науката, но дори наскоро предложените механизми за пренос на енергията от магнитното поле в короната не могат напълно да обяснят тази разлика.

Този пренос се случва в короналните примки, идващи от повърхността на Слънцето в короната и имащи формата на обърната буква U. Дори най-добрите снимки от повърхността на светилото, достъпни за днешната апаратура, показват, че тези примки имат постоянна ширина по цялата дължина.

И ето че изследователски екип начело с Хенри Уинтър от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика решили да проверят наистина ли нещата стоят точно така. Първоначално учените построили компютърен модел на короналните примки във формата на пресечен конус, а след това обработили получените данни, за да разберат как именно ще изглеждат те „в очите” на съществуващата техника за наблюдение на Слънцето.

В крайна сметка станало ясно, че дори на най-добрите от възможните днес снимки такива примки ще изглеждат не като пресечен конус с променлива дебелина, а като структури, чиято ширина навсякъде е еднаква.

„В науката е прието да се сравнява теорията с реалността. Но ако вашият поглед върху реалността ви подвежда, то и теорията ви едва ли ще може да се похвали с точност – пояснява Хенри Уинтър. – Това, което виждаме, всъщност може да е просто следствие от несъвършенството на нашите инструменти.”

Впрочем по-рано нещо подобно вече се е случвало – когато средствата за наблюдение нямали сегашните възможности, короналните примки изглеждали едно цяло и чак с новото поколение уреди станало ясно, че те се състоят от множество по-малки примки. Затова, макар че моделирането показало възможност за оптична илюзия, придаваща конусовидна форма на неконусовидни обекти, е голяма вероятността това да е точно така.

Става дума за това, че ако примките са по-широки в горната си част и в двете долни точки, където докосват повърхността на Слънцето, то за нагряването на короната е необходима доста по-малко енергия, отколкото при примки с еднаква ширина. Това означава, че загадката за аномалното нагряване на короната е малко по-близо до своето решение.

Впрочем, както подчертава изследователят, има още много работа: „Короналните примки са буквално като руски матрьошки и макар че ние продължаваме да изваждаме една матрьошка от друга, още не сме стигнали до най-малката.”

Отчет за изследването е направен от учените на годишния конгрес по физика на Слънцето на Американското астрономическо общество, проведен в Боузман, САЩ.

Източник: Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics

Категории на статиите:
Наука

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори