Учени от САЩ откриха край една от звездите на границата на съзвездията Лебед и Лира неизвестна досега камениста планета.
Изследователите я нарекоха Годзила заради огромната маса, превишаваща 17 пъти земната.
Данните от наблюденията на космическото „чудовище“ и оценките на неговата годност за живот са представени на годишната конференция на Американското астрономическо общество в Бостън.
„Това е истинска Годзила, ако я сравняваме с всички земеподобни планети, които сме успели да открием в последните години. Но за разлика от чудовището от филма, изяждащо всичко живо по своя път, откритието на Kepler-10c е добра новина за нашите надежди за съществуването на извънземен живот.
Самият факт за откриването на планетата говори, че аналози на Земята може да са се формирали много рано в историята на Вселената – в най-първите звездни системи и галактики. А там, където е било възможно съществуването на сложни планински породи, може да е възникнал и живот“, пояснява проф. Димитър Съселов от Харвардския университет, един от авторите на откритието.
Той и колегите му открили космическата Годзила, след като препроверили масата, размерите, разстоянието до звездите, параметрите на орбитите и други свойства на планетите, открити от телескопа „Кеплер“ за четири години работа.
„Кеплер“ търси планети чрез така наречения транзитен метод, наблюдавайки периодичните изменения в яркостта на звездите. Методът позволява бързо да се откриват екзопланети по неголемите спадове в светимостта на звездата, но точността на такива наблюдения често е доста ниска. Например това не позволява да се разбере как изглеждат много големи планети – те може да са каменисти „суперземи“ или малки газови гиганти.
Поради тази причина учените често използват други начини за търсене на екзопланети и работещи на тяхната база телескопи и астрономични инструменти. Най-известният и успешен е методът на лъчевата скорост, позволяващ да се откриват планети край далечни звезди по микроскопичните колебания в техния спектър.
На този метод се дължат около половината от общия брой известни ни планети извън Слънчевата система. Палмата на първенството на такива открития се държи от европейския спектрограф HARPS, включен към телескопите на Южната европейска обсерватория в Чили, а също от северния му „клон“ HARPS-N, монтиран в италианската обсерватория TNG.
Чувствителността на тези инструменти е толкова висока, че търсенето на планети с тяхна помощ често е възпрепятствано от едва забележими „звездотресения“, покриващи следите от планети в спектъра на светилото.
Екипът на проф. Съселов се възползвал от HARPS за анализ на спектъра на звездата Kepler-10, в околностите на която космическият телескоп „Кеплер“ открил през 2011 година първата известна ни земеподобна планета Kepler-10b.
Приблизително по същото време астрономите обявили и за възможното откритие в тази система на планета Kepler-10c. Ниската точност на наблюденията на „Кеплер“ не позволила нито да се потвърди нейното съществуване, нито да се установи класът на небесното тяло.
Учените наблюдават бъдещето на Слънчевата система
Астрофизиците проведоха изчисления, от които следва, че далечните планети Kepler-56b и Kepler-56c в в сравнително кратки срокове ще бъдат погълнати от своята звезда.
Съобщението за откритието е на Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика в САЩ, където се посочва, че планетите ще прекратят своето съществуване след 130 и 155 милиона години.
Системата, образувана от звездата Kepler-56 и нейните две (или три) планети Kepler-56b и Kepler-56c, в момента преживява период на упадък. Звездата Kepler-56 сега е четири пъти по-голяма от Слънцето и все още се разширява.
Периодът на въртене около звездата на Kepler-56b е около 10,5 дни, а на Kepler-56c – 21,4 дни, разстоянието им до звездата е 0,1028 и 0,1652 астрономически единици. След десетки милиони години тези планети ще бъдат погълнати от разширяващата се звезда Kepler-56.
Преди поглъщането атмосферите на планетите ще бъдат нагрети от горещината на звездата и ще се изпарят, а на самите планети ще започнат мощни приливни явления, в резултат на които Kepler-56b и Kepler-56c значително ще се деформират.
Телата в системата Kepler-56 са открити през 2012 година и се намират на около 2011 светлинни години от Земята. Звездата Kepler-56 е 1,37 пъти по-тежка от Слънцето. Планетите Kepler-56b и Kepler-56с са типични газови гиганти с радиуси, равни на 0,58 и 0,88 от радиуса на Юпитер, и маси около 0,07 и 0,569 юпитериански.
Орбитите на Kepler-56b и Kepler-56c са аномално наклонени – на 83,84 и 84,02 градуса към екваториалната плоскост на звездата, което позволило на учените да предположат съществуването на трета планета, която се върти около звездата с период 3,3 земни години. Тази планета, както се очаква, няма да бъде погълната от звездата.
Учените за първи път предсказват времето на гибелта на планети. Това позволява да се надникне в далечното бъдеще на Слънчевата система, когато след около четири милиарда години Слънцето се превърне в червен гигант и погълне Меркурий и Венера.
HARPS-A помогнал на учените да поправят този недостатък и да определят с точност масата на Kepler-10c, нейния радиус, плътност, а също да уточнят положението на орбитата на планетата и да измерят времето, за което тя извършва едно завъртане около светилото.
Резултатите от анализа на Kepler-10 били изключително неочаквани – вместо неголям газов гигант, който очаквали да видят Съселов и колегите му, те успели да открият най-голямата до днес земеподобна планета.
Както показали данните от HARPS-A, Kepler-10c е 17 пъти по-тежка от Земята, а радиусът ѝ превишава 2,3 пъти земния. На нейната повърхност вероятно господства хипергравитация, за което говори високата плътност на недрата, с 29% превишаваща аналогичния параметър за Земята. Годината на планетата е доста кратка – тя е само 45 дни.
Авторите на откритието смятат, че повърхността на Kepler-10c е благоприятна за зараждане на живот. Съдейки по косвените данни, около 5% от общата маса на Годзила се падат на водата, което позволява да се допусне възможността за съществуването на океан на нейната повърхност.
Както отбелязват самите астрономи, откритието съществено разширява „асортимента“ на възможните двойници на Земята и подобните на нея планети, на които може да съществува живот. Търсенето на планети като Годзила е доста по-просто, отколкото на неголеми земеподобни планети, което увеличава шансовете учените да успеят да открият извънземен живот в близките години.
Проф. Съселов и колегите му обръщат внимание на това, че Kepler-10 е достатъчно възрастна звезда дори по космически мерки – нейната възраст е над 10 милиарда години. Това означава, че земеподобните планети са съществували още 3 милиарда години след Големия взрив, в епохата на първите звезди и галактики. Това също повишава вероятността, че на други планети може да съществува живот.
Изследователите смятат, че Kepler-10с не е единствената „Годзила“ във Вселената, и предлагат да се търсят нейни „събратя“ с помощта на възкресения „Кеплер“ и неговия наследник TESS, който ще бъде изпратен в Космоса в края на това десетилетие.
Астрономите предлагат подобни планети да се наричат мега-Земи.
