Когато става въпрос за космически измерения, ние сме свикнали с гигантските разстояния и размери. В космически измерения нашата планета е доста малка. Дори и в рамките на нашата Слънчева система планетата ни е малка, като например Юпитер е повече от 1000 пъти по-голям от Земята, а Слънцето би побрало един милион планети като нашата.
Когато обаче сравним нашето Слънце с други звезди, то е доста по-малко. Представлява G-тип жълто джудже или относително среден размер в космически план. Има хипер звезди с много по-големи размери. Най-голямата известна досега звезда – UY Scuti, би могла да поеме 1700 слънца с размера на нашето. Тази звезда обаче има само 30 пъти по-голяма маса от масата на Слънцето, което показва, че в космически план не е задължително маса и размер да са в корелация.
Ако продължим с големите космически обекти не трябва да подминаваме черните дупки, като някои от тях са открити в центъра на нашата галактика. Например в Млечния път е открита черна дупка, която има 4 милиона пъти по-голяма маса от тази на Слънцето. Най-голямата известна черна дупка обаче е 21 милиарда пъти по-голяма от Слънцето и се намира в Клъстъра от съзвездия Кома, образуван от над 1000 галактики.
В космоса има и обекти по-големи дори от черните дупки. Галактиките са сбор от звездни системи и всичко което влиза в тях – звезди, планети, астероиди, комети, газове, прах и т.н. Нашата галактика – Млечния път е с дължина от 100 000 светлинни години.
Трудно е да се обясни, какво представляват най-големите галактики, защото те нямат точно определени граници. Известни са галактики с дължина над милион светлинни години. Често пъти няколко галактики са свързани гравитационно и се образуват така наречените галактически клъстери. Млечния път например е част от локална група, в която влизат две дузини галактики, между тях и Андромеда. До края на 80-те години астрономите мислеха, че именно тези клъстери са най-големите обекти в космоса. След това обаче се оказа, че групи от галактически клъстери също така се групират гравитационно, като образуват така наречените супер клъстери.
Най-големият супер клъстер беше открит през 2013 г. Той е толкова гигантски, че на светлината са нужни около 10 милиарда години за да премине през него. За сравнение да напомним, че вселената е само на 13.7 милиарда години.
Изобщо в съвременната физика има нещо сбъркано. От една страна се твърди, че материята и масата изкривяват пространство-времето, а от друга – полето бива представяно като фундаментална физична същност (и дори отъждествявано със самото пространство-време), в която материалните частици са само топологични аномалии…
Ако Айнщайн е имал тия данни, не би писал ОТО – си мисля.
Интересно е, че няма определение за маса (формулите на Нютон не са определение – показват как се намира, а не – какво е), а „сметките“ му са посредством физичната характеристика „маса“. Въобще – мащабите са тотално сгрешени – в ЧД няма вещева форма на материя, та да интерпретираме свойства чрез маса. Там има само полева форма на материята – структуриран физически вакуум и произтичащи от тая структура сили – ентропийни сили.