Страх в Космоса

Космосът е пълен с необикновени и дори страшни явления, като се започне от звезди, които изсмукват живота на себеподобни, и се завърши с гигантски черни дупки, милиарди пъти по-масивни от нашето Слънце. Представяме ви най-страшните неща в космическото пространство.

Призрачната планета

Планетата Фомалхаут Б (Fomalhaut b) възкръсна от мъртвите благодарение на телескопа „Хъбъл”.

Още през 2008 г. астрономите обявиха за откриването на голяма планета, която се върти около ярката звезда Фомалхаут, намираща се на 25 светлинни години от Земята. Други изследователи по-късно поставиха под съмнение това откритие на „Хъбъл” и заявиха, че учените са видели само отражение от гигантския облак прах.

Но според последните данни, получени от „Хъбъл”, планетата се открива отново и отново. Сега други специалисти внимателно изучават системата около звездата, затова планетата зомби може да бъде погребана още неведнъж, преди нейното присъствие да се реши окончателно.

Звездите зомбита

Някои звезди буквално се връщат към живот по жесток и драматичен начин. Астрономите класифицират такива звезди като зомбита, от рода на свръхновите от тип Ia, които пораждат огромни и мощни взривове, изпращащи „вътрешностите” им във Вселената.

Свръхновите от тип Ia се взривяват от двойни системи, които съдържат бяло джудже – малки свръхплътни звезди, лишени от собствен източник на термоядрена енергия. Белите джуджета са „мъртви”, но в такъв вид не могат да останат в двойната система. Те могат да се върнат към живот, макар и за кратко, при гигантски взрив заедно със свръхновата, изсмуквайки живота от своята звезда компаньон или по пътя на сливането с нея.

Вампирите

Точно като вампирите от художествената литература някои звезди се подмладяват, изсмуквайки жизнените сили на нещастни жертви. Тези звезди вампири изглеждат доста по-млади от съседите си, заедно с които са се формирали.

При техния взрив температурата е много по-висока, а цветът им е доста „по-син”. Учените смятат, че те изсмукват голямо количество водород от съседните звезди.

Гигантските черни дупки

Черните дупки може и да са обект на научната фантастика – те са необикновено плътни, а гравитацията им е толкова силна, че нищо не е в състояние да ги напусне, ако се приближи достатъчно близо.

Смята се, че това са реални обекти, макар и да не са наблюдавани пряко, и че доста често се срещат във Вселената. Астрономите са на мнение, че свръхмасивните черни дупки се намират в центъра на повечето, ако не и на всички галактики, включително нашия Млечен път (Стрелец А).

Свръхмасивните черни дупки имат умопомрачителни размери. Наскоро са открити две такива чудовища, а масата на всяко от тях се равнява на 10 милиарда слънчеви маси.

Непостижимата космическа чернина

Ако ви е страх от тъмното, то Дълбокият космос явно не е за вас. Това е място на „абсолютна чернина” и е доста далече от уютното домашно огнище. Космическото пространство е черно, според учените, защото е празно.

Независимо от неизброимите звезди, разпилени по целия Космос, много от тях се намират на огромни разстояния едни от други.

Паяци и летящи вещици

Небесата са населени от вещици, светещи черепи и всевиждащи очи. И от всякакви неща, които можете да си представите.

Всички тези форми ние виждаме в облаците прах и газ, наречени мъглявини и разхвърляни из цялата Вселена.

Астероидите убийци

Горните явления може да изглеждат страшни и да имат всякаква форма, но те не представляват заплаха за човечеството. Което не може да се каже за големите астероиди, прелитащи покрай Земята.

Експертите твърдят, че астероид с диаметър 1 километър е способен при сблъсък да унищожи нашата планета. И дори астероид с едва 40 метра може да нанесе сериозни поражения, ако попадне в населено място.

Влиянието на астероидите е един от факторите, които въздействат на живота на Земята. Вероятно преди 65 млн. г. астероид е погубил динозаврите. За наша радост учените сканират небето и твърдят, че вече могат да отклоняват опасните камъни, ако навреме отрият опасността. Дано!

Активното Слънце

Слънцето ни дава живот, но нашата звезда невинаги е толкова мила. На нея от време на време се разразяват сериозни бури, които може да окажат потенциално разрушително въздействие на радиовръзките, спътниковата навигация и работата на електрическите мрежи.

В последно време често се наблюдават слънчеви изригвания, тъй като Слънцето е влязло в активната фаза от 11-годишния си цикъл. Макар че този слънчев максимум се сочи за един от най-ниските в историята на наблюденията, учените очакват все пак той да достигне своя пик през 2013 г.

Източник: Live Science