Космическите въглекопачи

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова


Ерик Андерсън и Крис Левицки са недоволни от своята работа: засега са изпратили в орбита космически турист и са пуснали няколко марсохода. Сега искат да добиват полезни изкопаеми на астероиди. Проектът се инвестира от мениджърите на Google.

През 1998 г. Ерик Андерсън става съосновател на компанията Space Adventures, която организира туристически полети в Космоса. През 2010 г. учредява компанията Planetary Resources, която се занимава с разработка на технологии за „разширяване на базата природни ресурси на Земята”.

Крис Левицки е президент на Planetary Resources, бивш инженер на НАСА, ръководил полетите на марсоходите Spirit и Opportunity

 

 Дейността на вашата компания Planetary Resources се спонсорира от ръководителите на Google Лари Пейдж и Ерик Шмит. Трудно ли беше да ги убедите да ви помогнат?

Е. А.: Представителите на Google много добре се отнасят към разработките в областта на Космоса и съзнават колко важна роля за глобалната икономика може да играят извънземните ресурси. Затова Лари Пейдж и Ерик Шмит станаха наши инвеститори, а колегата им Сергей Брин е в списъка с бъдещи космически туристи, резервирали полет в моята компания Space Adventures.

 

Възнамерявате да изпратите в орбита телескопи за търсене на астероиди със скъпоценни метали и вода, за да можете след това с помощта на роботизирани апарати да изучавате и разработвате откритите находища. Не се ли шегувате?

К. Л.: Съвсем не. Първите телескопи ще се отправят към Космоса още след 18 месеца – тяхното сглобяване върви с пълна сила предприятието ни в Белвю, щата Вашингтон. При нас се трудят над 30 инженери от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Всички те – включително и аз – имат голям опит в дадената сфера. Много членове на екипа са участвали в създаването на марсохода Curiosity, аз съм бил системен инженер в проектите на Spirit и Opportunity и също съм ръководил полетите на тези марсоходи.

 

Колко телескопа смятате да пуснете и ще бъдат ли те като знаменития „Хъбъл”?

Е. А.: Бихме искали техният брой за пет години да стигне 10–15. Някои от тях ще снабдим с двигатели на Virgin Galactic. Самите апарати ще бъдат доста под възможностите на „Хъбъл”, който е с размери на автобус и струва около $1 млрд. Нашите телескопи под общото серийно наименование Arkyd 100 имат форма на куб с дължина на стената 1 метър. Стойността на всеки от тях е около $1 млн., макар че първият ще излезе доста по-скъп. С времето се готвим да направим производството им серийно. Те ще са със субарксекундна резолюция – наистина фантастична точност на предаването на изображения.

К. Л.: Колкото по-компактен е телескопът, толкова по-евтино е неговото изстрелване. Идеалното съотношение цена–качество дава възможност за апарати с размери, не по-големи от хладилник и диаметър на оптичната система 22 см.

 

Как ще определяте съдържа ли астероидът платина, злато или вода?

К. Л.: Ще съдим по идващата от него светлина – т.нар. албедо. След това с помощта на специални уреди ще изясняваме какъв астероид имаме пред себе си – въглероден, метален или силикатен. Решили сме да започнем с оптичен анализ, но ако трябва, можем допълнително да снабдим всеки Arkyd 100 със спектроскопски, инфрачервен или ултравиолетов сензор.

 

Да допуснем, че откриете перспективен астероид. После?

Е. А.: Ще насочим към него апарати за всестранно изучаване. Това ще бъдат версии на нашите телескопи с ракетни ускорители Arkyd 200, за изследване на околоземното пространство, и Arkyd 300, способни да пътешестват на големи разстояния. Ще разберем координатите на обекта, неговата инерция, ъглова скорост, структура и тип. Ще го изследваме надлъж и нашир, преди да започнем разработката на находището.

 

Може ли дистанционно да се определи, че на някой от астероидите има например платина?

К. Л.: По-скоро не. Но можем с точност да различим метала от водата и силикатите. Сега в Главния пояс се върти астероид с името 24 Themis. От Земята успяхме да открием на неговата повърхност воден лед. Идентифицирането на други вещества смятаме да извършим с помощта на спектрометрия и непосредствен анализ на образците грунт. Апаратите от серията Arkyd 300, точно както японският „Хаябуса” ще събират проби, ще правят снимки и ще донасят получените данни на Земята.

 

Добиването на руда на астероиди с диаметър от 50 до 500 метра в условията на нулева гравитация не е проста задача дори за роботи. Какви технологии смятате да използвате?

К. Л.: Вариантите са много. Възможно е да разработваме откритите находища с група малки апарати, способни да се кооперират за изпълнение на определени операции. А може да изпратим там цели космически комбинати. Всичко зависи от спецификата на конкретния обект.

 

Смятате, че можете да пренасочите астероиди в околоземното пространство за улесняване на работата с тях. Това осъществимо ли е наистина?

Е. А.: Да. Един от начините е да се използва водата, намираща се на обекта, в качеството на гориво за двигател, който ще създава тягата, необходима за преместването. Всичко, което е необходимо, е да се разложи Н2О на водород и кислород. Някои астероиди 20% се състоят от вода, което позволява да ги преместим във всяка точка от Слънчевата система.

Друг вариант е да спуснем на повърхността на обекта катапулт, работещ с топлинната енергия на Слънцето, и да изстреляме оттам нещо в посока, противоположна на тази, в която трябва да преместим астероида. Тогава, според закона за запазване на импулса, космическото тяло ще полети в необходимата посока. Това е все едно да стоиш на скейтборд и да стреляш с пушка.

К. Л.: Не само смятаме, че това е възможно. Специалисти от обсерваторията Кек, Лабораторията за реактивно движение на НАСА и технологичния институт показаха, че вече съществуват технологии, с помощта на които обекти с диаметър няколко метра може да се доставят в района на Луната за по-нататъшно изучаване.

 

Какви други възможности се откриват пред вас от подобен род транспортиране на космически тела?

Е. А.: Имаме една смела мисъл: да се постави астероид на орбитата между Земята и Марс, за да могат астронавтите да се скачват с него и да стигат заедно до крайната точка, буквално като на автобус. Представяте ли си колко хубаво би било?

 

Каква полза ще донесе на хората вашата работа, без да броим печалбата, обещана ви от инвеститорите?

Е. А.: Сигурен съм, че ще откриваме стотици нови астероиди, които преди нас никога не са били откривани – включително такива, които може да заплашват нашата планета. Крайно важно е да се разработят ефективни методи за преместване на тези космически тела, тъй като при падането на някое от тях на Земята – което се случва на неколкостотин години – човешките жертви може да са огромни. Ако през 1908 г. Тунгуският метеорит беше паднал върху Лондон или Ню Йорк, биха загинали милиони хора. Риск винаги съществува и следващата катастрофа е само въпрос на време. Трябва да сме готови да се защитим. Някои смятат, че да се промени траекторията на полета на астероида, е опасно, но това е, на което трябва да се научим заради собственото си благополучие.

 

Какво ще търсите в Космоса на първо място – находища на скъпоценни метали или ракетно гориво?

Е. А.: Приоритетната ни задача е в пределите на вътрешната област на Слънчевата система да създадем мрежа от станции, които да снабдяват с гориво космическите кораби.

 

Планирате да организирате на астероиди пунктове за зареждане за хора като милиардера Елън Мъск, основателя на SpaceX, който се готви да изпрати астронавти на Марс?

Е. А.: С Елън имаме обща цел и дори не една. Засега усвояването на Марс се задържа заради високата стойност на полета до него. За решаването на проблема може да помогнат горивни бази, разположени по пътя към Червената планета.

 

Интервюто е публикувано в септемврийското издание на сп. New Scientist

Категории на статиите:
Еврика!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори