Откакто през 1992 година за първи път е наблюдавана планета, която се върти около звезда, различна от нашето Слънце, астрономите са забелязали около хиляда екзопланети и са идентифицирали още 3-4 хиляди кандидата за екзопланети.
Но само няколко десетки се оказали с твърда повърхност, а не газови, и никоя от тях не се намира в т.нар. обитаема зона около своята звезда, което би позволило присъствието на течна вода на повърхността.
Мисията PLAnetary Transits and Oscillations of stars (PLATO) има за цел да попълни тази липса. Насрочена за изстрелване през 2024 година, PLATO е избрана от Европейската космическа агенция да бъде трета научна мисия от среден клас от програмата Cosmic Vision 2015-25.
Според Хайк Рауър (Германски аерокосмически център), който е главен изследовател на европейския консорциум, разработващ оборудването за мисията, PLATO би трябвало да намери стотици скалисти планети в обитаемата зона и общо хиляди характеризирани планети.
PLATO ще търси екзопланети, използвайки транзитния метод, който се състои просто в измерване на потъмняването на звездата, когато планетата застане пред нея. Тази техника се ползва с голям успех от космическия телескоп „Кеплер” на НАСА, изстрелян през 2009 г. и открил оттогава почти три хиляди кандидат-планети и над сто потвърдени екзопланети.
За съжаление фактът, че планетите могат да бъдат видени само когато се намират между звездата и телескопа, означава, че трябва да се наблюдават много звезди, и „Кеплер” увеличава броя на „уловените” планети, като наблюдава и най-бледите звезди.
Това усложнява извършването на спектроскопските измервания от наземното оборудване, нужни за изчисляването на масата на екзопланетата, което е решаващо за установяване дали планетата е газова, или с твърда повърхност.
Това няма да бъде проблем за PLATO, който ще използва 34 отделни малки телескопа, за да може да наблюдава голям брой ярки и относително близки звезди. Телескопите ще бъдат насочвани към един участък от небето за дълъг период от време, което ще позволи да се наблюдават относително дългите орбитални периоди на планетите в обитаемата зона.
И докато мисията за търсене на екзопланети TESS на НАСА, която може да бъде задействана през 2017 г., ще отделя само по един месец да се „вглежда” в отделни участъци от небето и по този начин ще бъде ограничена до „горещи” планети, които са по-близо да звездата, мисията PLATO ще има до три години на „вглеждане”.
PLATO ще идентифицира скалисти планети в обитаемите зони на подобни на Слънцето звезди” – казва Рауър. – Това не е постигано от никоя друга предишна мисия.”
Мисията на стойност 850 милиона евро, чийто апарат ще бъде изстрелян от ракета „Союз” от европейския космодрум в Френска Гвиана, ще работи от стабилната космическа позиция в точка на Лагранж L2, на 1,5 милиона километра от Земята. Проектът за мисията победи четири други кандидата – рентгенова обсерватория, друга екзопланетна мисия, проект за космически кораб, който да донесе проба от близък астероид, и проект за извършване на фундаментални физични изследвания.
Предишните мисии от среден клас на Европейската космическа агенция са Солар Орбитър (СОЛО) и Евклид (Euclid), които са избрани през 2011 г.
