Кой създаде най-големия мегалит в света?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Wikimedia Commons
Антония Михайлова

Баалбек е древен храмов комплекс, разположен на височина 1150 метра в подножието на планинската верига Антиливан.

Един от най-величествените елементи на този комплекс е Храмът на Юпитер, построен през I в. от н.е. Това е бил един от най-големите храмове на Римската империя.

В основата му се намират три мегалитни камъка, всеки с тегло 800 тона. Но по-впечатляващи са мегалитите, изсечени в каменоломна на миля от храма.

Немският археологичен институт в началото на декември обяви един от тях за най-големия каменен къс, изрязан някога от човешка ръка. Теглото му се оценява на 1650 тона, размерите – 19,6 метра дължина, 6 метра ширина и 5,5 метра височина.

Тъй като този мегалит прилича на каменните късове с по-малък размер, явяващи се част от Храма на Юпитер, е прието да се смята, че той също е дело на римляните. Смята се, че римляните са разбрали, че тези мегалити са прекалено тежки (1000 тона и повече), едва когато те са били изрязани.

Един от мегалитите не е използван, тъй като качеството на камъка на една от страните му е лошо. Но изследователят Грахам Ханкок се съмнява в правдоподобността на тази теория. Той смята, че римляните са били професионалисти в архитектурата и не са могли да направят такава погрешна преценка.

Ханкок издига хипотезата, че тези мегалити са били изготвени от по-ранна цивилизация преди 12 000 години, а римляните просто са построили своите храмове около тях. Той смята, че каменните късове може да са направени в едно време с мегалитния комплекс Гьобекли тепе в Турция.

Ученият си задава въпроса, защо на римляните са им били необходими всички тези сложности с изготвянето на масивни блокове, като е било много по-просто да се изрежат по-малки камъни. Известно е, че за строителството на Баалбек римляните са използвали камъни с много по-малки размери.

Изследователят заминал за Ливан, за да изучи самостоятелно мегалита. Той смята, че римляните нищо не са знаели за мегалитите в каменоломната, тъй като те са били скрити под утаечни породи в древността и са откопани едва сега.

Да допуснем, че римляните действително са изрязали всички тези камъни и са разбрали, че могат да придвижат само трите 800-тонни къса, а не по-тежки мегалити. Тогава не е ясно по какъв начин те са преместили камъните с тегло 800 тона. Това е загадка дори за тези, които подкрепят общопризнатата теория.

„Отлично ми е известно, че в историите по земята са премествани и по-тежки мегалити, например постаментът на Петър I в Санкт Петербург – пише Ханкок, – но да се преместят три 800-тонни скали и да се поставят на височина от 5,4 до 6 м, както в Баалбек – това е задача със съвсем друго ниво на сложност. Смятам, че в такива случаи трябва внимателно да се изучи всичко, а не просто да се казва: „Това са го направили римляните“, както прави съвременната археология.“

Ученият допълва: „Няма никакви съмнения, че римляните са умеели да придвижват много големи каменни късове и че класическата красота на самия храм е изцяло тяхна заслуга. Но сега аз работя над проверка на теорията, че те са построили храма на мегалитна платформа, която се е намирала на това място хиляди години преди римляните.“

Известно е, че около 7000 г. пр.н.е. финикийците са използвали това място за поклонение на троица богове на плодородието (Баал Шамаш, Анат и Алия). Но не съществуват данни за цивилизация, която да е била достатъчно развита, за да изготви и премести такива мегалити. Затова Ханкок продължава своето изследване.

Това място както и преди е забулено в тайни. Ханкок не казва, че е способен да ги обясни. По думите му той просто се опитва да постави под съмнение господстващата теория и планира да продължи изследването.

Категории на статиите:
Синя луна

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори