Краят на динозаврите бил началото на рибите (ВИДЕО)

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Arden/Wikimedia Commons
Антония Михайлова

Лъчеперките, най-многобройните и разнообразни гръбначни, са започнали своето доминиране в Световния океан преди около 66 млн. години, във времената на масовото измиране на динозаврите, твърдят палеобиолози от Океанографския институт „Скрипс“ в Сан Диего.

Аспирантката Елизабет Сиберт (Elizabeth Sibert) и проф. Ричард Норис (Richard Norris) са анализирали микроскопичните зъби на риби, открити в седиментни ядра по цял свят, и са изяснили, че в периода, последвал креда-палеогенското измиране, предизвикано от падането на астероид на полуостров Юкатан (съвременно Мексико), е започнал истински взрив от биоразнообразие на лъчеперките.

95% от всички риби по света, от златните рибки до рибата тон и сьомгата, се класифицират като лъчеперки. За тях са характерни костни структури на скелета и зъбите, които много добре са се съхранили на дъното на океаните във вид на ихтиолити.

„Смятаме, че измирането е станало екологична превратна точка за пелагичните морски гръбначни – пишат авторите на изследването. – Измирането на динозаврите, изглежда, е било основен фактор в разцвета на лъчеперките, довело до това те сега да доминират в Световния океан.“

Изследователите направили изводите си, като сравнили вкаменели зъби на риби и минерализирани останки на акули от ядра в многобройните океански басейни. Те открили, че докато числеността на акулите остава стабилна преди и след масовото измиране на динозаврите, съотношението между лъчеперките и акулите неочаквано започнало да расте.

Първоначално те били два пъти повече, а 24 милиона години след измирането на динозаврите нараснали осем пъти. Сега в океаните живеят около 30 000 различни видове лъчеперки, което прави този клас най-разнообразен по численост и господстващ сред всички гръбначни както в океана, така и на сушата.

Да добавим, че преди учените знаели, че основният ръст на биоразнообразието на лъчеперките е бил основно преди 50–100 млн. години. При това диверсификацията на рибите никога не е свързвана към конкретно историческо събитие. „Но ние открихме, че именно след масовото измиране рибите действително са достигнали своята многочисленост и разнообразие – казва Сиберт. – Падането на астероида изцяло е променило живота в океаните, тъй като измирането е изтрило от лицето на Земята предишните „лидери“.

 

 

Сиберт и Норис смятат, че някои от тези ключови промени в живота на океаните са допринесли за развитието на лъчеперките – изчезнали са големите морски влечуги и амонити, древни главоноги. Именно те са били основни хищници или конкуренти за лъчеперките, така че дори сравнителното изобилие на акули не е могло да спре този процес.

Изследването е публикувано в изданието PNAS.

Категории на статиите:
Природа

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори