Крис Хадфийлд: За да стигнем безопасно до Марс, са нужни нови технологии

Астронавтът Крис Хадфийлд стана много известен с това, че направи запис на песента на Дейвид Бауи „Space Oddity“ в условията на нулева гравитация. Все пак, истинското му постижение са невероятните космически пътувания, които прави.

Между 1995 и 2013 г. Хадфийлд летя в две космически совалки на НАСА и един руски космически кораб „Союз“, живя на борда на Международната космическа станция и прекара общо 166 дни в орбита около Земята.

След това Хадфийлд се оттегли като астронавт, но наскоро сподели някои от познанията си за космическите полети, като част от нов уеб курс на платформата за онлайн обучение MasterClass.

Изданието Business Insider използва уроците на Хадфийлд, за да го попита дали той се надява, че НАСА, SpaceX, Blue Origin или други играчи в новото космическо състезание ще изпратят хора на Марс (и ще започнат да го колонизират) през следващото десетилетие.

„Можехме да изпратим хора на Марс още преди десетилетия“, отговаря Хадфийлд пред Business Insider. – „Технологията, която ни отведе до Луната и ни върна от там във времето когато още бях дете, тази технология може да ни отведе и до Марс“.

Всъщност, учени като Вернер фон Браун, който беше главният архитект на известната ракета „Сатурн V“ на НАСА, работеха да планират мисия до Марс още през 1952 г. Това е повече от 15 години преди първата мисия на „Аполо“.

Хадфийлд отбелязва обаче, че възможността да отидеш не означава, че ще бъде лесно, безопасно или си струва рискуването на човешки живот – дори и да вземем предвид новите космически кораби.

„По-голямата част от астронавтите, които бихме изпратили на такава мисия, няма да оцелеят и ще загинат“, казва Хадфийлд.

Ето защо Хадфийлд е предпазлив за непосредствените перспективи за кацане на хора на Марс, макар и да има надежда за бъдещето на космическите изследвания.

Рисковете от пътуването до Марс не са твърде различни от тези, които НАСА срещаше през 60-те и началото на 70-те години. По това време астронавтите можеше да срещнат смъртта на всяка крачка.

В допълнение към пожара на „Аполо 1“, който уби трима астронавти на място по време на тренировъчен курс, НАСА почти загуби екипажа на Аполо 13 в средата на полета. Аполо 11 се приближи почти до катастрофа, когато изтече гориво, преди да кацне на лунната повърхност (в космически кораб с алуминиеви стени, тънки като няколко листа хартия).

По-късно се появиха и дългосрочни проблеми, като рисковете за здравето от излагане на излъчвания от дълбокия космос. Според проучване от 2016 г., публикувано в списание Nature, полетът до и от Луната показва, че 24 астронавти, които са направили това пътуване са изложени на много по-голям риск от смъртоносни сърдечни заболявания.

И това се случва, когато НАСА изпрати хора на 383 000 киломитра от Земята за около една седмица.
„Марс е значително по-далеч, отколкото повечето хора осъзнават“, казва Хадфийлд. „Червената планета е около 660 пъти по-далеч от Луната, а едно пътуване може да продължи около 500 дни или дори да достигне до три години, които астронавтите да прекарат в малкото пространство на космически кораб“.

И тук е въпросът, който тревожи Хадфийлд: дългият полет до Марс увеличава рисковете от евентуални експлозии, излагане на радиация, глад и много други проблеми. Технологиите, които биха могли да облекчат тези проблеми – като например леки, но ефективни предпазни щитове, хибернационни капсули и биорегенеративни системи за подпомагане на живота – все още не съществуват.

Той оприличава настоящите планове за проучване на Марс с ранните океански плавания с кораб през средните векове:
„Магелан, когато тръгва на своето пътешествие през 1519 г., стартира с пет кораба и 250 души, за да се опитат да обиколят света и почти никой от тях не оцелява“, казва той. „Върнали са се 15 или 18 души и едва един от петте кораба“.

Друг голям проблем е, че всички ракети днес все още горят химически горива (плюс кислород), за да се издигнат над Земята и да пътуват през космоса. „Изгарянето на химически горива е еквивалентът на използването на платноходка, за да се опиташ да обиколиш целия свят“, казва Хадфийлд.

Химичните горива не са толкова ефикасни, колкото бихме искали. При проектирането на космически кораб инженерите трябва да жертват по-добрата радиационна защита, жизненоважни продукти, инструменти и пространство, за да гарантират, че има достатъчно гориво за пътуването.

Ето защо Хадфилд смята, че системата за стартиране на космическата система на НАСА, Big Falcon Rocket от SpaceX или ракетата New Glenn на Blue Origin няма да революционизира пътуването до космоса до степен, която техните създатели често предлагат. Всички те планират да горят гориво за задвижване.

„Предполагам, че никога няма да отидем на Марс с двигателите, които днес съществуват на всяка от тези три ракети, освен ако наистина не се налага“, казва той. „Не мисля, че би било практично да изпращаме хора на Марс, защото тези ракети все още са опасни и се нуждаят от твърде дълго време за да стигнат целта на пътуването си, през което време излагат на риск астронавтите“.

Хадфийлд не е против хората да се опитат да кацнат на Марс и дори да го колонизират. Просто мисли, че трябва да сме наясно със сериозните рискове, свързани с такова начинание, като използваме днешните технологии.

„Можете да погледнете американската история, с Джеймстаун и всички селища на първи заселници, които не успяха – колко трудно е било за първите хора да се опитат да се заселят и създадат живот в ново и по дефиниция, враждебно местообитание „, казва Хадфийлд.

В същото време, Хадфийлд казва, че вярва, че някой може в крайна сметка да намери начин да стигне безопасно до Марс, като се има предвид напредъкът на космическата наука, на който всички сме свидетели.
„Космическият полет е бил невъзможен, когато съм се родил, а аз съм още жив, не е било много отдавна“, каза той. „Изминахме невъзможното и през последните 17 и половина години има хора,  които непрекъснато живеят в космоса. Хората напуснаха Земята. Така че правим изключително бързи крачки. “

Ако НАСА или частни компании обаче, наистина искат да кацнат и след това да колонизират Марс, днес трябва да се правят още по-големи инвестиции в космически изследвания, вярва Хадфийлд. Той не знае какви ще бъдат бъдещите технологии, но предполага, че напредъкът в йонните и ядрени реактори може да крият решението. Възможно е и да стигнем да разбирането какво е тъмната материя и тъмната енергия, което да помогне за осъществяване на целта да колонизираме Марс.

„Някой трябва да измисли нещо, за което още не сме си и помислили“ – казва Хадфийлд. „Може би работата, която се случва с Алфа Магнитния спектрометър на космическата станция и в ускорителя на частици в CERN и други места ще ни покаже как можем да използваме гравитацията. Звучи необичайно, но ние разбрахме как да се възползваме от електричеството и електроните, и това изглеждаше лудо и революционизира живота и пътуванията, така че кой знае какво може да стане в близко бъдеще?“

А иначе клипчето на Крис Хадфийлд с изпълнението му на Space Oddity (David Bowie) е гледано повече от 40 милиона пъти в Youtube от 2013 г. досега: