Доста изкушаващо е да си представим, че астероидите, които обикалят нашата Слънчева система, са били там от самото начало, в орбити около Слънцето, докато планетите са се формирали. Нови изследвания обаче показват, че нещата не са станали по този начин.
Астероидите не са само групи от прашни частици и отломки, от които при определени условия са се образували по-големи скали. Според изследването астероидите, които виждаме днес, имат много по-сложна и стара история на произход.
Според нова статия, публикувана в изданието Nature Astronomy, много от парчетата скали във вътрешността на нашия „малък планетен квартал“, всъщност са парчета от отдавна мъртви планети, разкъсани още в ранните дни на нашата Слънчева система.
Астрономите категоризират астероидите въз основа на това, откъде вярват, че идват: дали са парчета от все още съществуващи планети, като Марс, дали са части от неизвестно тяло, което вече не е наблизо, или дори идват от съвсем друга слънчева система. Колко източници са допринесли за събирането на астероидите в нашата Слънчева система все още се определя.
В този нов кръг от изследвания, учените са разгледали внимателно състава на отделните астероиди във вътрешната Слънчева система, както и текущите им орбитални пътища, а след това са „върнали“ времето, за да определят къде се е родил всеки от анализираните астероиди.
Проучването разкрива, че огромното мнозинство – около 85% от скалите във вътрешността на нашата Слънчева система, вероятно идват от само няколко ранни планети, които са се сблъскали една с друга. Тези по-големи тела редовно са се приближавали едно към друго, което е водело до сблъсъци. В други случаи част от планетите са били разкъсани от гравитационните сили взаимодействали помежду си. Резултатът е много парчета скали, които вече нямат дом, но остават в орбити, които повтарят тези на вече изчезналата планета майка.
Групатата астероиди, за които се проследява раждането обратно и се вижда, че произлизат от едно и също по-голямо тяло, формират едно „семейство“. Учените сега използват тази информация като основа за обяснение на отдавна изгубените планети, включително за да се установи техния състав, като същевременно се опитват да определят защо някои астероиди от едно и също семейство могат да се различават драстично по състав.
