Кръв и колаген във фосили на 75 милиона години!

Следи от меки тъкани и червени кръвни клетки са открити случайно от екип палеонтолози, докато експериментирали с „отпадъчни“ фосили, които са открити преди повече от 100 години в Канада, пише Zmescience.

Обикновено музеите не позволяват нараняване на фосилите си с цел експеримент. Но специално тези фосили – нокът от месояден терапод, крайник от динозавър с човка и дори пръст от трицератопс – били в лошо състояние и никой не се интересувал от тях.

Останките, които никой не смятал за важни, са открити в Албърта (Канада) преди повече от век. Те са попаднали в складовете на Националния исторически музей в Лондон. Сузана Мейдмент (палеонтолог в Кралския колеж в Лондон) и Серхио Бертазо (Кралски колеж) придобили осем от тези фосили и ги анализирали. За тяхно учудване, чрез наблюдение с електронен микроскоп, те открили следи от меки тъкани.

Излишно е да се каже, че това е изключителна рядкост, особено във фосили на такава възраст – поне 75 милиона години. Първоначално Бертазо си помислил, че това е дело на съвременен човек, който се е порязал и по погрешка е нацапал фосилите с кръвта си. Ако е била човешка кръв, то в червените кръвни клетки е трябвало да липсва ядро (черта на бозайниците). Но те открили ядро. „Това изключва възможността кръвта да е човешка“, казва Мейдмент.

Учените също забелязали тъкани. Тестовете показали, че те съдържат определени аминокиселини, които се свързват с колагена – основа на кожата и тъканите. Досега се е смятало, че тези протеини се разлагат напълно за 4 милиона години. Това поражда въпроса дали не може да се открие и ДНК. Възможно е това да е светия граал, който палеонтолoзите търсят – Джурасик парк в реалността.

Фибри на колаген, открити по ребрата на неидентифициран динозавър. © Sergio Bertazzo

„Това откритие отваря възможността да намерим още мека тъкан в много други фосили, но дори да открием ДНК, тя няма да е в ред. Може да открием фрагменти, но повече от това? Кой знае?“, добавя скептично Бертазо.

Всъщност откритията все пак са доста важни, като сметнем колко рядко се случва подобно нещо. Ако такива неща могат да се открият по случайност, представете си какво може да се открие с целенасочено търсене. Изследването е публикувано в Nature Communications и авторите му се надяват то да послужи като мотивация за другите палеонтолози.