Кухата Луна и разумните същества

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Антония Михайлова

През 1998 година космическият апарат Mars Global Surveyor предал снимки от по-големия спътник на Марс – Фобос, където било забелязано нещо необичайно. Сондата запечатала много висок, 120-метров правоъгълен обект, който се издига нагоре и хвърля дълга сянка върху повърхността на Фобос.

Що за съоръжение е това на повърхността на Фобос, не се знае и до днес. Някои учени са на мнение, че това са естествени планински породи.

Ето какво разказва по този повод астрофизикът Хаким Олусей от Технологичния институт на Джорджия пред The Huffington Post. „Да допуснем, че открием пирамида с идеална форма на друга планета. Но ние само можем да предполагаме, че нейното формиране е протекло под влиянието на естествени процеси. Това обаче далеч не означава, че аз напълно отричам причастността на извънземен разум към създаването на това съоръжение. Това само означава, че този обект съществува и ние все още си нямаме представа как се е оказал там.“

„По приблизителни изчисления в нашата галактика има около 400 милиарда звезди и сега си мислим, че планетите, подобни на нашата Земя, са повече от тези звезди – продължава Олусей. – Става дума за стотици милиарди планети. Но въпросът за тяхната годност за живот зависи от много фактори.

По най-скромни изчисления 1% от 100 милиарда се равнява на един милиард. Досега не сме открили нито една такава планета. Но все пак има няколко открити планети, които имат високи показатели за обитаемост.“

Ако тези цифри са ви впечатлили, то Олусей напомня, че ние говорим само за количеството звезди и планети в нашата галактика – Млечния път.

„В същото време съществуват стотици милиарди галактики в наблюдаваната Вселена, която, както смятаме, се явява едва малка част от това, което всъщност представлява Вселената“, продължава астрофизикът.

Още един интересен от научна гледна точка се е случил през 1969 година с пилотирания космически кораб „Аполо 12“ по време на мисията на Луната, завършила с първата в историята умишлена авария на космически апарат. Астронавтите искали да разберат повече за геоложкия строеж на Луната, затова провели опити по измерване на лунните вибрации.

Пилотът на лунния модул Алан Бийн и командирът на екипажа Чарлз Конрад поставили сеизмографско оборудване на повърхността на Луната. Пилотът на командния модул Ричард Гордън останал на окололунна орбита по време на мисията.

„Лунният модул се откачил от командния и те кацнаха близо до края на кратера – спомня си Бийн. – Беше невероятно, сякаш се намирахме в някакъв фантастичен филм. Решихме да запишем със сеизмометрите вибрациите от удара на модула в повърхността на луната, за да разберем какво се случва в нейния център.“

Когато Бийн и Конрад се върнали благополучно на борда на лунния модул, те хвърлили първата степен на лунния модул върху повърхността на Луната и тя паднала на около 50 мили от мястото, където по-рано се намирали астронавтите.

Използваният модул се сблъскал с Луната със скорост 3800 мили (6115 километра) в час, образувайки кратер на нейната повърхност. Неговият удар в повърхността провокирал изкуствено лунно земетресение. Вълните от удара били записани от сеизмометрите.

Това, което фиксирало оборудването, поразило служителите от Центъра за управление на полети. Колебанията продължили около половин час. Оказало се, че за разлика от Земята, на Луната възникват дълго незатихващи колебания, подобно на биенето на камбана.

Откритото лунотресение дало повод на някои учени да предположат, че нашият естествен спътник се явява кух.

Източник

Категории на статиите:
История

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори