Следващия път когато ви кажат, че взимате ирационално решение, просто обяснете, че се подчинявате на законите на квантовата физика. От известно време в психологията съществува тенденция за обясняване на понякога парадоксалното човешко мислене чрез квантова физика. Квантовите закони ще помогнат и за разчистването на дългогодишни съмнения относно резултатите на някои психологически изследвания.
Според Женг Джойс Уанг (Zheng Joyce Wang) и други учени, ако можем да опишем математически процеса на взимане на решение, то уравненията и аксиомите на квантовата физика биха били най-правилни.
„Събрахме толкова много противоречащи си открития в сферата на познавателните способности, най-вече при взимането на решения“, казва Уанг, която е професор в щатския университет в Охайо. „Когато изникне нещо, което е в разрез с класическите теории, ние го описваме като „ирационално. Но от гледна точка на квантовите познавателни способности това вече не е ирационално. Всичко съвпада с квантовата теория, включително и поведението на хората.“
Квантовото мислене – най-просто казано, неследването на конвенционален подход, базиран на класическите теории за вероятност – дава възможност на хората да взимат важни решения в трудни ситуации. Също така ни позволява да размишляваме над сложни въпроси, въпреки ограничените ни мисловни ресурси.
Когато изследователи са се опитвали да изучават човешкото поведение чрез класически математически модели на рационалност, някои аспекти от поведението ни не могат да бъдат изчислени. Уанг обяснява, че от гледна точка на класическите модели тези аспекти изглеждат ирационални.
Например психолозите отдавна знаят, че редът на задаване на въпросите влияе на отговорите. Организациите, които провеждат допитвания, обикновено сменят реда, за да не се получава тенденция в отговорите само заради него. Още миналата година Уанг и колегите ѝ демонстрирали как този ефект се обяснява с квантовото поведение у хората и може да бъде предвиждан с точност.
Когато се сетим за квантова физика, обикновено си мислим за поведението на субатомните частици, а не за човешкото поведение. Но двете понятия явно не са много далеч едно от друго според Уанг. Все пак тя казва, че изследванията нямат за цел да предположат или докажат, че мозъците ни всъщност са квантови компютри. В момента за доказването на тази теория се провеждат други изследвания. Уанг и колегите ѝ не са се фокусирали върху физическия аспект на мозъка, а по-скоро върху това как абстрактните математически принципи на квантовата теория могат да опишат човешкото поведение и познавателни способности.
Квантовата физика се занимава с двусмислието на физическия свят. Състоянието на дадена частица, енергията, която съдържа, местоположението ѝ – всичко това е несигурно и трябва да бъде изчислено чрез вероятности.
Човешкото квантово поведение е налице, когато хората трябва да се справят с двусмислието мисловно. Понякога не знаем как се чувстваме, или не сме сигурни какъв избор трябва да вземем, или ни се налага да взимаме решения с ограничено количество информация.
„Мозъците ни не могат да запомнят всичко. Не винаги сме наясно с отношението си по даден въпрос. Но когато ме попитат какво искам за вечеря, трябва да избера точно една опция и да дам ясен отговор. Точно това е квантово мислене“, допълва Уанг. „За разлика от квантовата физика на субатомните частици, при психологията се възползваме от нея доста по-интуитивно.“
Квантовото мислене прилича много на експеримента с котката на Шрьодингер – всяко решение, което взимаме е отделна котка, чието състояние, преди да бъде наблюдавано, се намира в квантова суперпозиция.
Докато обмисляме възможните изходи, ги визуализираме в умовете си. За даден период всички възможности съществуват заедно, всяка с различна вероятност да бъде избрана. Това е суперпозиция. След това избираме точно едно нещо и всички останали възможности спират да съществуват за нас.
Математическото моделиране на този процес е трудна задача, защото всеки възможен изход на дадена ситуация добавя към уравнението. Например при избор на президент има няколко възможни кандидатури, при балотаж – само 2. Но отворен въпрос като „Как се чувстваш“ има невероятно много възможни отговори и измерения.
Някои отговори ще изглеждат безсмислени ако следваме класическия подход на психологията. Така психолозите трябва да създават нови аксиоми, за да обяснят поведението на хората във всяка нова ситуация. Резултатът е, че има прекалено много психологически модели на поведение, някои от тях си противоречат, но никой от тях не може да бъде приложен във всяка ситуация.
Според Уанг и колегите ѝ чрез квантовия подход различни и сложни аспекти на поведението могат да бъдат обяснени с много малък брой модели. Същият квантов модел, който обяснява как редът на въпросите променя отговорите, обяснява и Дилемата на затворника – ефект, при който хората съдействат, дори и това да не е най-доброто нещо за тях.
„Дилемата на затворника и редът на въпросите са два абсолютно различни ефекта в класическата психология, но и двата могат да бъдат обяснени със един и същи квантов модел. Със същия този модел могат да бъдат обяснени и редица други, на пръв поглед несвързани и объркващи ефекти в психологията. Това е елегантно“, завърша Уанг.
Уанг и колегите ѝ са публикували два отделни труда по темата. Единият е в Current Directions in Psychological Science, а другият в Trends in Cognitive Sciences.
