Къде е най-подходящо да се търси извънземен живот?

Много учени смятат, че трябва да има живот на много места във Вселената. Има дори формула, наречена „Уравнението на Дрейк“, която ни казва, че вероятно съществува многообразен живот на много места.

Учените са убедени, че извънземният живот, когато го намерим, няма да бъде само интелигентен. Всяко доказателство за живот на друго място във Вселената ще бъде невероятно откритие! Докато научаваме повече за космоса, планетите, химията и биологията, получаваме повече насоки за това, къде трябва да търсим извънземен живот. Ето някои от местата, където учените смятат, че е най-вероятно да намерим извънземен живот.

1 Енцелад

Енцелад, кръстен на гиганта от гръцката митология, но всъщност е малка луна на Сатурн. Той има само 500 километра в диаметър и когато се сравнява с най-голямата луна на Сатурн, Титан, с диаметър 5 000 км, изглежда доста малък.

Енцелад е открит от английския астроном Уилям Хершел през 1789 г., но в действителност може да се види само чрез телескоп. За много време това е всичко, което някой знаеше за Енцелад, и повечето хора смятат, че тази малка луна е напълно безинтересна.

През 70-те години на миналия век обаче, НАСА стартира мисиите на серия космически апарати „Вояджър“ и разкрива доста красив и изненадващ леден свят на Енцелад. Интересно е, че повърхността на Енцелад, съставена от дебел лед, има различни региони – някои се оказват много млади, а други много стари. Това показа на учените, че на Енцелад има активни геоложки процеси.

През 2005 г. космическият кораб „Касини“ на НАСА ни даде съвсем нов поглед, когато откри огромни извори от солени водни пари, смесени с пясък и прости органични съединения на въглерода и водорода, изпускани от повърхността на Енцелад. Това доведе учените до заключението, че трябва да има огромен подземен океан, който да има по-висока температура, поддържана от някакъв енергиен източник.

През 2017 г. учените потвърдиха наличието на молекули на водорода, което предполага че в ледената покривка има хидротермални отвори над океана на луната.

Взети заедно, тези факти показват, че Енцелад вероятно е най-вълнуващото място в Слънчевата система на което трябва да се търси живот.

Има още една луна, много подобна на Енцелад, обикаляща около Юпитер, наречена Европа. Тя също може да поддържа живот, но ледената й покривка е много по-дебела от тази на Енцелад, което затруднява проучването й.

2 Титан

Титан е най-голямата луна на Сатурн. Диаметърът й е равен на половината от този на нашата Луна. Тя има дебела атмосфера и е единственото друго място в Слънчевата система, на което има езера и реки. Но има и няколко проблема за евентуален живот на нея. Атмосферата е съставена най-вече от азот, езерата и реките са от течен метан и температурата е около -180 ° C.

Така че в края на краищата, Титан не е толкова перфектно място за живи организми.

Точно както и Енцелад и Титан е бил посетен от сондите на Вояджър, но за съжаление те не са могли да видят много в гъстата, мътна атмосфера, отбелязана първо от откривателя му през 1655 г., холандският астроном Кристиан Хюйгенс.

И пак, космическият апарат „Касини“ идва на помощ. Той пристига на Сатурн през 2004 г. и през 2005 г. изпраща сонда, подходящо наречена Хюйгенс, на повърхността на Титан. Сондата, заедно с радарното картографиране от орбита, разкриват друг млад и геологически активен свят с възможно съществуване на подземен океан.

Последвалите изследвания разкриха наличието на много различни видове сложни органични молекули, някои от които са необходими за живота, какъвто го познаваме. Някои учени предполагат, че форми на живот може да се крият в океана под повърхността или в езерата и реките, но на Титан е толкова студено, че всичко, което евентуално живее там, би трябвало да се различава коренно от живота на Земята.

3 Марс

Марс винаги е бил привлекателен за хората. Това е една от трите планети, заедно с Венера и Земята, обикалящи на точното разстояние от нашето Слънце, за да станат възможно място за живот. Учените наричат това „обитаема зона“, защото е възможно планетите с подходящата атмосфера да имат течна вода на повърхността си.

Вече знаем, че Марс има вода, замръзнала в полярните ледени шапки, които за пръв път са видени още от Хершел. Знаем също, че преди милиони години, Марс вероятно е имал много по-подходящи условия за живот, такъв какъвто го познаваме.

През 70-те години на миналия век, програмата Viking Landers на НАСА откри, че марсианската почва е била изложена на въздействието на вода и хранителни вещества и че много въглероден диоксид се е отделял, точно както би било, ако бактериите в почвата са живи.

През тази 2018 г., Роувърът Curiosity откри органични съединения в почвата. Неотдавнашното откритие на организми, които консумират водород в Антарктика, където условията са много подобни на тези на Марс, засили надеждите за намиране на живот на Червената планета.

Така изглеждат нещата за Слънчевата система. Но какво да кажем за планетите, които обикалят около други звезди в галактиката, известни като „екзопланети“? За съжаление знаем много по-малко за екзопланетите, защото те са толкова далеч, но все пак астрономите предполагат, че има много от тях, които биха могли да поддържат живот.

4 TRAPPIST-1

На четиридесет светлинни години от нас се намира малка звезда, известна като TRAPPIST-1. Това е червено джудже, което е най-често срещаният вид звезда в галактиката. В орбита около тази малка звезда, обикалят седем скалисти планети. Всички тези планети са с подходящ размер, като най-малката е около половината от размера на Земята, а най-голямата – една пета по-голяма от нашия свят.

Всички те са на близко разстояние до малката си звезда, като най-малко три са в обитаемата зона на звездата. Някои учени твърдят, че само една от тях наистина може да поддържа живот, но със сигурност TRAPPIST-1 представлява изключителен интерес и дава големи възможности за бъдещи изследвания.

5 Проксима Кентавър – б (PROXIMA CENTAURI – b)

Открита през 2016 г., най-близката скалиста екзопланета до Земята е Проксима Кентавър б. Ако пътуваме със скоростта на светлината, ще ни отнеме само четири години, за да стигнем дотам.

Proxima b, както е известна, е в обитаемата зона на орбитата на червеното джудже звезда Proxima Centauri и така има доста меки температури на повърхността си. Тя има маса между 1,5 и 3 пъти по-голяма от тази на Земята и затова е известна като планета „супер Земя“.

За съжаление звездата на Proxima b е изключително активна и повърхността на планетата е облъчвана с около 30 пъти повече UV радиация в сравнение със Земята и постоянно е бомбардирана от огромен поток от газ, известен като „звезден вятър“. Този вятър би изтласкал всяка атмосфера, която някога би могла да има Proxima b. Въпреки това, животът може да оцелее под повърхността на планетата и тъй като Proxima b е толкова близо до Земята, учените очакват да научат повече за нея в близките години.

6 ROSS 128-В

Това е най-скоро откритата екзопланета в обитаема зона и може би е най-вълнуващата от всички известни.
Звездата Ross 128 е на 11 светлинни години и не излъчва много радиация, което я прави едно от най-приятелските места за живот, които учените са открили досега извън Слънчевата система.

В орбита около тази малка звезда е скалиста екзопланета, познат като Ross 128-b. Планетата е 1,3 пъти по-голяма от Земята и 20 пъти по-близо до нейното слънце. Но тъй като звездата Рос 128 е толкова спокойна, планетата най-вероятно е топла, а не гореща. Учените смятат, че мястото на Ross 128-b в рамките на обитаемата зона е такова, че може да има повърхностни температури в диапазона от 21 ° C до -60 ° C. За хората този температурен диапазон не е много подходящ, но има много форми на живот, особено микроорганизми, които биха се чувствали добре при тези условия. Според много учени, това прави Ross 128-b, може би най-подходящото място да се търси живот извън нашата Слънчева система.