До 70-те години на ХХ век съществуваха три големи модела, опитващи се да обяснят възникването на Луната.
Първият предполагаше, че спътникът се е формирал от същия участък от протопланетния диск, както и нашата планета.
Според втория Земята в началото на своята история се въртяла толкова бързо, че се разкъсала и отделила се от нея част образувала Луната.
Третият твърдеше, че гравитацията на Земята е захванала преминаващата наблизо бъдеща нейна спътница.
След анализ на лунни породи, донесени от космическата мисия „Аполо”, станало окончателно ясно, че и трите теории нямат нищо общо с истината.
Първата и без това се пръскала по шевовете – плътността на Луната силно се отличава от земната, отсъства голямо и тежко желязно ядро, което изключва формиране от един материал. Втората изисквала денонощието на първоначалната Земелуна преди нейното разкъсване да е било равно на два часа, тоест енергията на въртенето да е била огромна, а сумарните показатели на сегашните Земя и Луна са решително против тази хипотеза. Третата се атакува от факта, че лунните породи, както станало ясно, са много близки до земните – материалът и на двете тела, с изключение на ядрото, много си прилича, тоест Луната не може да е „пришълец”.
Теорията за гигантски сблъсък след това дълго била единствената логична. Хипотетичната планета Тея долетяла, ударила Земята; основната й част (ядрото) потънало в нашата планета, а откъсналата се при сблъсъка мантия от двете тела образувала Луната – без ядро, но основно от земен материал, което премахвало всички противоречия.
От едната страна Луната има подозрително дебела кора и развити планини. Как може да се обясни това? © Erik Asphaug
Както споменахме, новите данни подлагат на съмнение и тази теория. По-внимателен анализ на лунните породи и на земната мантия показал, че те не просто са близки, а почти са идентични по състав, включително изотопен. Очевидно материал от Тея в Луната няма изобщо. Появили се и различни хипотези, опитващи се да слепят нашите разбирания за формирането на Луната. Например, че Тея никъде не е потъвала, а е нанесла на Земята съкрушителен удар и нанякъде е отлетяла. Но има детайли: Тея не се вижда на небето, а да се загуби току-тъй цяла планета, не е проста работа.
Има и друг път за решаване на въпроса. Да речем от редица удари на относително малки тела първоначалната Земелуна постепенно почти се е разрушила, а след това в нея се е врязало малко тяло, примерно около една десета от диаметъра на Марс. Тогава и без това почти готовата за разрив Земя е загубила част от масата и ъгловия момент, създавайки облак от своя материал, от който възникнала Луната. Но отново да повторим – сегашната енергия на въртенето на планетата и спътника са малки за такъв сценарий, макар че този въпрос в последно време горещо се обсъжда.
Ерик Асфог от Калифорнийския университет в Санта Круз добавя към тази дилема и друг неудобен въпрос: как стоят нещата с тъмната страна на Луната? Всички помним, че вечно отвърнатата от Земята половина на спътника има напълно различна повърхност: кората там е по-дебела, а планините са повече, отколкото от видимата страна. Ако тя се е образувала от земната мантия, чиито застиващи капки са се събирали от гравитацията, то такива неравномерности на кората изглеждат необяснимо.
След удара от Луна 2 (горе вляво) част от Луна 1 може да се е разтопила. Последвало застиване и образуване на особено дебели участъци от кората.
© Erik Asphaug
Накрая планетологът предлага свое виждане за случилото се. Той смята, че картината на слепянето на спътника от капки магма не е била толкова проста, колкото се смята. Земята в определен момент може да е имала две Луни, едната от които е била по-малка от първата – с диаметър 1270 км и 25 пъти по-лека от нашия спътник. Тя се въртяла по-далече от планетата. В системата с три тела орбитите не били устойчиви и втората луна е паднала върху първата – откъм страната, която е скрита от Земята.
Тази версия на развитието на събитията може да има за предшественик както сценария с отлетялата Тея, така и варианта на постепенно разкъсване на Земелуната под действието на множество удари. Но и единият, и другият модел имат гореописаните недостатъци, така че окончателен отговор на всички загадки за формирането на Луната, естествено, все още не е получен.
Източник: National Geographic
